Вождът Горящата вода беше извън себе си от бяс. Той отпусна лъка си и стреля в собственото си прекрасно животно. Мустангът полетя на земята и миг след това мъжете го настигнаха. Тасунко-витко обаче беше изчезнал.
Преследвачите се разпръснаха, за да го търсят в нощта. Яздеха насам и натам, неколцина скочиха на земята и тръгнаха да търсят пешком. Сякаш земята беше погълнала беглеца.
За вътрешното безпокойство на обитателите външно можеше да се съди само по държането им. Всички стояха будни. Възрастните и онези от момчетата, които не взеха участие в търсенето на беглеца, стояха на стража с оръжие в ръка. Само малко жени и деца се прибраха в шатрите. Много останаха на поляната сред бивака, където големите огньове бавно загасваха и жертвеният стълб изглеждаше почти като жив сред ярката светлина на огъня и нарастващите сенки.
Харка се присъедини към хората, които стояха на поляната. Не му се искаше да се върне в самотната шатра на края на бивака и да остане там сам. Помислеше ли за това, веднага имаше чувството, че усеща здравите пръсти на Тасунка-витко на гърлото си. Момчето от шатрата на вожда също стоеше още край жените, но все гледаше да бъде на разстояние от Харка.
Огньовете загаснаха. Ветрецът на настъпващата нощ си играеше с пепелта. Момчетата измъкнаха дирека и отново го върнаха в шатрата на заклинателя.
Когато започна да се развиделява, бойците, които безшумно бяха търсили беглеца, се върнаха с мрачно настроение. Двамата млади бойци, които беглецът бе повалил на земята, бяха предадени на грижите на заклинателя.
Харка видя как вождът повика заклинателя, Патравия вълк и Мъдрата змия в своята шатра. Той помоли и Матотаупа да дойде на тяхното съвещание. Матотаупа се беше проявил в боя еднакво с вожда и бе убил двама врагове. В двубоя си с Тасунка-витко той се бе показал равностоен противник. Затова хората на сиксикау смятаха, че ще бъде разумно да използуват неговия опит и мнение. Харка се гордееше с баща си.
Докато мъжете се съвещаваха, момчетата се събраха край мястото за къпане. Харка долови, че и те всички разговарят за случилото се през тази нощ. Не можеше да разбере обаче какво казваха и затова реши в себе си да изучи езика на сиксикау колкото се може по-скоро. Много му се искаше да помоли сина на вожда да му помогне, защото това момче много му харесваше. Беше израсло стройно и право като копие и имаше прям поглед. Обаче момчето продължаваше да се държи отблъскващо и затова Харка остана настрана и затворен в себе си.
Съвещанието в шатрата на вожда свърши бързо и в резултат на това Горящата вода и Матотаупа, придружени от Мъдрата змия, тръгнаха пешком, за да проверят всички следи на дневна светлина. Както вождът на черните ходила, така и Матотаупа повикаха синовете си, които още стояха край потока. Докато двамата опитни бойци щяха да претърсват близката околност на бивака, момчетата щяха да вземат участие в диренето на следите, за да се учат.
След неколкочасово упорито търсене се оказа, че Тасунка-витко, който накрая бе висял под корема на мустанга, се беше отпуснал да падне на тревата много преди Горящата вода да застреля коня си. Можаха да заключат това от един отпечатък върху пясъка между две снопчета трева. Както предположи Матотаупа, след това Тасунка, не беше побягнал в същата посока, а се бе промъкнал в бивака, където никой не бе очаквал, че може да се върне. Оттам той е избягал на юг, тоест направо към своите бойци. Непосредствено зад шатрите се виждаше ясна следа, оставена от бързо тичащ мъж. Как се беше промъкнал той през веригата на лостовите, не беше ясно още, обаче вождът на черните ходила и Матотаупа, които бяха опитни бойци, също биха успели да се справят с подобно положение. Лостовите бяха разположени на голямо разстояние един от друг.
След като си изясниха дотам случилото се, мъжете не се бавиха много с приказки „ако“ и „да бяхме“, а тръгнаха мълчаливо по обратния път към бивака. Искаха да се съвещават какво да предприемат по-нататък.
След резултата от търсенето на следите Харка сметна пушката си за окончателно загубена и предвиждаше сега един отегчителен за него ден. Баща му пак нямаше да намери време да излязат двамата на лов! За да повдигне малко настроението си, което беше спаднало под точката на замръзване, по пътя към бивака той попита баща си бива ли да излезе сам на лов за антилопи.