Камък с рога чакаше. От мислите, които преминаха през главата на Матотаупа, върху лицето му отново се появи изразът на презрение към хората и на подигравка над себе си, който израз стряскаше сина.
— Не, няма да се върна при сиксикау — каза най-после Матотаупа натъртено. — Сега те се бият срещу дакота, но не заради Матотаупа, както бяха казали, а заради бизоните.
— Шарлеман ме излъга. — Камък с рога каза това, сякаш искаше да доизкаже нещо пропуснато.
— И аз разбрах това.
— Теб обаче, Матотаупа, те излъга Червения Джим.
— Защото той самият е бил излъган. Шарлеман успял да измами и него.
Тонът на Матотаупа, след като бе произнесено името на Джим, отново звучеше раздразнено. Настроението му се менеше много бързо. Той хвърли наръч клони в огъня и попита сина си:
— Ти какво ще правиш занапред?
Камък с рога бе имал достатъчно време, за да изясни пред себе си какво в неговия живот бе още действителност за него и кои надежди не бяха вече възможни.
— Ще отида в Черните хълмове — отвърна той без колебание. — Ще живея там като рис сред гората и ще убивам всеки, който дойде да търси злато! Всеки! Разбра ли ме?
Матотаупа сбърчи чело.
— Хау, разбрах те. Ти ми се закле още когато беше момче, че няма да убиваш моя бял брат, освен ако аз сам не пожелая това. Е, добре. Ако го срещнеш като търсач на злато при моята тайна, убий го. Няма да го срещнеш обаче, защото той изобщо не търси злато.
След дълга пауза Камък с рога от своя страна запита:
— Какво ще правиш ти занапред, Матотаупа?
— Искам да знаеш какво ще правя. Ще руша пътя на огнения кон, чийто строеж ние с теб охранявахме. Те казват, че нямали нужда повече от съгледвачи. Е, добре, нека видят какво ще им се случи без съгледвачи!
— Значи, и ти ще се биеш срещу белите мъже?
Скрита, неиздадена дори в тона на гласа му надежда изникна у младия боец, че отново може да намери общ език с баща си, след като и двамата имаха един и същ враг.
— Белите мъже също така не са единни помежду си, както и дакота и сиксикау — продължи намръщено Матотаупа. — Аз ще се бия с онези, които са мои братя, срещу други.
У Камък с рога се надигна подозрение, което разби всичките му надежди.
— Ще пиеш ли пак с тези твои бели братя, татко?
Матотаупа скочи. Разтърси го гняв, защото го бяха улучили на болното място.
— Да, ще пия! Казвам ти го, хау!
Той започна да се смее с подигравка над себе си, огорчен от сина си, който му бе задал въпроса по този начин. Смя се гръмко, продължително, отчаяно и като умопобъркан и в чертите на лицето му отново се върна онзи израз, който бе неразбираем и така отблъскваше сина му.
— Ще се разделиш ли сега завинаги с баща си?
— Можем от време на време да се виждаме — каза Камък с рога. — Когато си трезвен и когато си сам — без Червената лисица!
На другата заран след този разговор, без да разменят повече нито дума, баща и син приготвиха мустангите и сухата си храна и поеха дългия път на юг. Целта и на двамата беше в същата посока. Матотаупа яздеше на своя бял кон напред, Камък с рога го следваше, като водеше за юздата бялата кобила, натоварена с багажа. Черното куче тичаше след тях.
Язденето на двамата индианци не минаваше без трудности. Кулестият жребец се разтърсваше от ярост, задето трябваше да върви втори след белия кон. Жребецът непрекъснато бе неспокоен и непокорен и ездачът му трябваше по цял ден да се занимава с него. Камък с рога не искаше обаче да помоли баща си да го остави да мине той напред, пък и смяташе, че кулестият трябва да се научи най-после да върви в редица като всеки друг индиански кон. Но това никак не можеше да се постигне лесно. Борбата с жребеца продължаваше от ден на ден. Дори когато мустангът изглеждаше примирен, това все пак беше само почивка в неговото негодувание, което той отново проявяваше след това по някакъв изненадващ начин.
Целта на двамата индианци — Черните хълмове и западният прериен участък на Юниън Пасифик — се намираше в земите на дакота, където за двамата ездачи непрекъснато имаше опасност, че може да ги открият, заловят и убият. Затова в продължение на няколкоседмичната си езда те трябваше да проявяват непрекъсната предпазливост. Нямаше вече за какво да разговарят, освен да си разменят няколкото неизбежни за съвместните им действия думи.