Рисове в нощта
Последният ден, преди да отидат на лов, двете момчета имаха да обмислят и да свършат много неща. Още щом се развидели и двамата изтичаха до потока и вече се къпеха, когато слънцето се изкачи на хоризонта, водата започна да блести, слънчевите лъчи заляха с обилна светлина шатрите и конете започнаха да пасат. След като се натриха с мас и се облякоха, те свариха Матотаупа седнал вече край разпалилия се огън в огнището на шатрата и жената от племето на черните ходила тъкмо му подаваше месото за закуска. По равните тревни степи, по които не растяха никакви дървета, месото беше главната прехрана на хората. Двете момчета също получиха веднага своя дял и побързаха да го излапат. Докато останалите деца едва сега отидоха на потока, Харка Убиеца на вълци и Силен като елен избързаха към отсрещната шатра на вожда. Силен като елен искаше да попита баща си за някои неща, преди Горящата вода да открие голямото съвещание на старейшините за сключването на мира с Тасунка-витко и неговото племе. Двете момчета пристигнаха тъкмо навреме. Вождът беше облякъл богато обшитата си празнична дреха, но още не беше поставил на главата си короната от орлови пера.
Горящата вода веднага разбра, че момчетата имат желание да го питат нещо и им кимна дружелюбно да се приближат:
— Казвайте!
— Татко! — започна Силен като елен. — Когато слънцето изгрее още веднъж, аз ще отида заедно с Харка Убиеца на вълци на лов. Съставих си план. Но ако яздим така, както искам да ти предложа, ще трябва да прекараме в планината четири дни.
Вождът се усмихна.
— Ти имаш все големи планове, моето момче.
Силен като елен се изчерви. Не беше сигурен дали баща му го подиграва, или говори сериозно. Но ако се замислеше, той можеше да каже за себе си, че съвсем рядко бе предлагал нещо, което да не бе успял да изпълни.
— Говори по-нататък! — насърчи го вождът.
Момчето се зарадва; надяваше се, че вече е спечелило играта.
— Татко — каза то. — Смятам да поемем с мустангите си по посека на залеза на слънцето. Там започват планините и горите и по горските поляни и край горските потоци тревата е много по-сочна, отколкото тук. Въздухът е по-мек, в долините вятърът е по-слаб. Смятаме да потърсим онова закрито място, където бяхме построили през зимата нашите шатри. Там сега сигурно се навъртат антилопи, елени и мечки. Наоколо земята е ловен район на сиксикау и ние няма да бъдем смущавани от някакъв вражески боец. Аз познавам там всяко дърво, всеки извор, защото ние вече седем пъти поред прекарваме времето на ледовете и снеговете сред онези планини и гори. Вие, бойците, ще излезете сега за големия лов на бизони надалеч в свободната прерия. За нас, момчетата, обаче там горе е добро място за ловуване.
— Така ли мислиш?
— Да, татко. Освен това по пътя може да посетим и двамата ловци на бобри, ако са се върнали отново след прекарването на зимата.
— Добре ще направите. Може те да имат нови вести за нас.
— Да, да, татко!
— Добре. Ако Матотаупа е съгласен, аз също ще дам съгласието си. Имате ли още нещо да уговаряте с мен?
— Твърдокаменния Харка Убиеца на вълци няма хубав лък. Трябва му по-добър.
Вождът се усмихна отново и кимна на дакотското момче да пристъпи към него.
— Ти ще получиш нов лък — заговори той, — защото трябваше да пожертвуваш своето тайнствено оръжие. Там — вождът посочи към дъното на шатрата, — там има четири лъка. Разгледай ги и ми кажи кой от тях е най-добрият. Ако успееш да откриеш най-добрия и ми покажеш с това, че вече умееш да боравиш с лък, единият от тях ще бъде твой.
Харка разбра съчетанието от знаци и думи на вожда и бавно пристъпи към посоченото място, наведе се и започна да оглежда един подир друг внимателно лъковете. Не бяха лъкове за момче, а лъкове, с каквито стреляха мъже. През лятото, което започваше сега, Харка щеше да стане тринадесетгодишен. Но той беше вече 1,75 м висок и макар че се бе източил много, имаше здрави жили и мускули. След като огледа и четирите лъка, той вече знаеше, че последният, който държеше сега в ръка, беше най-добрият.
— Този!
Вождът вдигна вежди и сбърчи силно чело.
— Ти правилно прецени. Ела сега! Ще видим дали можеш да изопнеш този лък и дали ще успееш да улучиш целта.
Горящата вода излезе заедно с двете момчета пред шатрата. Силен като елен подаде на Харка шест стрели. Младежите на бивака веднага забелязаха малката група; от всички страни край тях притичаха връстниците на вождовия син.