Камък с рога предположи, че приближаващите се са индианци. По шума от ударите на копитата можеше да се заключи, че те яздят в редица един подир друг коне с неподковани копита. Сигурно бяха петима ездачи. Ако кулестият жребец не бе привлякъл вниманието им, то те не бяха никакви мъже! Камък с рога не можеше да види още групата им, защото ездачите се прикриваха зад вълнистите възвишения.
Прерийният терен беше песъчлив, донякъде вече каменист. Камък с рога подбра пет-шест удобни камъка, скри ги в кесията на колана си и остави на земята всичкия багаж, който носеше, дори и лъка. Пушката си прехвърли с ремъка на калъфа през рамо. Притича, ниско приведен, с големи скокове насреща на приближаващите се в галоп ездачи. Така, както се приближаваха сега, той предположи, че имат намерение да заобиколят кулестия жребец и кобилата в ниската долина, да обгърнат от всички страни в кръг гребена на възвишението и да изловят прекрасните животни с ласата си. Застаналите спокойно на място коне представляваха благоприятна за тях възможност. Навярно това бяха съгледвачи на дакота, които бяха наблюдавали свободните мустанги още през миналата нощ и не бяха забелязали никакъв пазач наблизо.
Сега шумът на приближаващите се конски копита увери ослушващия се индианец как щяха да се приближат ездачите. Той се скри по техния път зад един затрупан със сняг храст, който предлагаше добро прикритие, и зачака. Събраните камъни му бяха под ръка.
Петимата ездачи се приближиха с тропот и ту сняг, ту прах излиташе във въздуха. Камък с рога ги видя, докато те не можеха да го забележат. Бяха петима дакота, полуголи, млади, но явно отличили се вече бойци, за което говореха перата, стърчащи от тила им, и прекрасните им мустанги. Всички държаха ласо в ръка и яздеха на късо разстояние един зад друг. Скоро обаче те щяха да разтеглят редицата си, за да заобиколят кулестия жребец и кобилата. Преди това Камък с рога трябваше да изпълни своя план.
Неподозиращи нищо, хипнотизирани от вида на жребеца на височината, петимата прелетяха край заснежения храст и скрития зад него човек. Едва последният ездач премина край него, Камък с рога скочи и започна да запраща един подир друг камъните с ръка, много бързо, с голяма сила и сигурно като нож или томахавка. Улучи четирима ездачи по тила с такава сила, че те се повалиха, най-напред последният, после следващият, докато остана само първият. Когато и четиримата паднаха от конете, Камък с рога изтича с големи скокове напред. Първият ездач забеляза, че нещо не беше в ред зад него, и се обърна от гърба на коня си назад. В това време примката на ласото се затегна около тялото и ръцете му и той бе откъснат със завързани ръце от галопиращия кон. Преди още да осъзнае напълно какво се беше случило, ръцете и краката му бяха овързани и ласото отново изтеглено.
Камък с рога се огледа за четиримата повалени ездачи. Те лежаха още в тревата и снега, двама от тях като мъртви. Единият се бе обърнал от гърба върху корема си, четвъртият тъкмо се изправяше на колене. Камък с рога го сграби най-напред изотзад и дръпна ръцете му на гърба. Настана съвсем кратка борба, при която мъжът с вързаните ръце се мъчеше да се освободи. За всеки случай Камък с рога върза ръцете и краката на всички останали.
За конете, които бяха избягали малко напред и сега се спряха в колебание, той не се погрижи на първо време.
Събра оръжията на пленниците си и пристъпи с тях към младия боец, който бе водил групата и сега лежеше с отворени очи, с престорено равнодушие, овързан върху замръзналата, леко заснежена песъчлива почва. Това беше единственият боец, който бе останал в съзнание. За да го запази в това състояние, Камък с рога го бе заловил с ласото си. Сега победителят остави на земята оръжията на купчинка до този пленник, донесе собствените си вещи, седна край тях и напълни лулата си.
Вързаният млад боец се преструваше, че не обръща никакво внимание на всичко това. Победителят му, който искаше да му остави време да свикне с изненадващото и не много приятно за него положение, продължи да пуши спокойно. В светлата нощ той разгледа внимателно пленника си. Младият човек имаше енергично и открито лице; не беше по-възрастен от двадесет и пет години. Кожените мокасини, високите легини и коланът му бяха грижливо изработени. На врата си той носеше огърлица от мечи нокти, макар и не на сива мечка. В превръзката на челото му от змийска кожа стърчаха забодени соколови пера. Камък с рога го позна. Този млад боец бе участвувал в голямото тържество и се бе числил към тима на Сина на Антилопата. Той беше роднина на Макпиалута, главния вожд, който се ползуваше с голямо уважение. Без съмнение и пленникът бе познал Камък с рога; но с нищо не се издаде.