— Ние се познаваме — заговори го Камък с рога. — Ти си Орлово око, братовият син на Макпиалута. Аз съм синът на Матотаупа. Привлякох твоите бойци и тебе с моя кулест жребец и ви плених, защото искам да ви кажа нещо. Трябва да бъдете спокойни, за да го чуете.
Вързаният млад боец се изправи с един тласък на тялото.
— Можеш да говориш каквото си искаш — отвърна той мрачно и високомерно, сякаш не той лежеше вързан, а победителят му. — Твоят език всякога ще си остане разцепен и аз никога няма да вярвам на лъжите на един човек, чийто баща е предател.
— Дали ще ми вярваш, или не, това за мен няма значение — отвърна Камък с рога, видимо незасегнат от обвинението. — Наистина съвсем ми е безразлично. Но ще пусна и теб, и твоите бойци, макар че много лесно бих могъл да ви убия и да ви прибера скалповете. Можех да го направя още по-просто, като ви поваля направо със стрелите си. Но не исках да го сторя. Ти ще трябва да чуеш спокойно онова, което ще ти кажа, и тъй като ще трябва да съобщиш всичко, което се случи тук, на твоите вождове, ще трябва да им повториш и моите думи. Това ми е достатъчно, повече не искам. Именно с тази цел ви излових. Вие бяхте малко неблагоразумия. Трябваше да си помислите, че един мустанг не се разхожда само по своя воля нощем и че там, където е кулестият жребец, съм и аз. Тъй като той се движи свободен, вие сте се надявали да намерите само трупа ми, а може би сте се надявали, че вече съм нахранил с месата си там горе в прериите на Жълтокаменната река койотите и лешоядите. Само че малко сте се поизлъгали, сега сами се убедихте в това. И така, слушай! Аз отивам в Черните хълмове. Занапред ще се настаня в пещерата над поляната на южния склон и ще убивам всеки бял човек, когото намеря в горите на Черните хълмове. Дакота няма да убивам. Аз казах, хау! Кажи това на твоите вождове Татанка-йотанка и Макпиалута и преди всичко на Тасунка-витко. Ако Тасунка-витко все още желае да се бие с мен, аз съм готов. Нека изпрати някой да ми нарисува неговия знак с червена боя на скалата под пещерата и още на другия ден аз ще бъда при него. Вие можете и да се опитате да ме убиете, както се убива дивеч при хайка. Това може да ви се удаде някой ден, но ще трябва да пожертвувате за целта много бойци. Можете да ме оставите да живея, тогава ще измрат много бели мъже, тръгнали да търсят злото. Така че — избирайте. Във вашите шатри няма да се върна, освен ако признаете, че Матотаупа е невинен и сте го осъдили несправедливо. Не съм син на предател. Аз казах. Така. А сега, вървете си!
Камък с рога освободи пленниците и отново им излови конете. Младите дакота подкараха мустангите ходом към Черните хълмове.
Камък с рога не ги последва веднага. Остана край своите мустанги през цялата нощ, на следващия ден и още една нощ сред зимната прерия. Едва на втория ден пое, без никакви предохранителни мерки, пътя към гористите планини. Прекоси първите гористи ивици и стигна до реката, която извиваше около планинския масив.
Остави двата си мустанга да се покатерят по обраслия склон, без да слиза засега от коня си. Чак когато достигнаха най-стръмните и най-трудно проходими места, той тръгна пеша, като водеше кулестия жребец за юздата. Заобиколи една отвесна скала, по средата на която зееше тъмна дупка, и стигна височината над нея. Тук той остави конете да го чакат и тръгна да обикаля наоколо да търси следи. Не откри обаче нищо, а пък старите следи бяха оставени от индианци. Така продължи пътя си по-нататък. Изкачва се още дълго и най-после достигна една сурова ветровита височина, където високи и нискостеблени дървета упорито устояваха на напорите на бурите и на снеговете. Тук той се спря и пусна конете на свобода.
Беше нощ.
Мустангите бяха гладни и заскубаха мъховете. Кучето веднага тръгна да обикаля наоколо и навярно намери мърша в храстите. То също ядеше вече. Камък с рога похапна малко пемикан9.
След като засити засега по този начин глада си, той заразглежда един голям, обрасъл с мъхове камък. Камъкът беше замръзнал здраво. Доста сили трябваше, да употреби Камък с рога, за да го поразклати и изправи нагоре. Когато отворът, който се показа под камъка, стана достатъчно широк, за да може слаб човек да се промъкне през него, Камък с рога се пъхна вътре и пренесе вещите си в подземния коридор. Тук щеше да бъде занапред неговото временно убежище. Покатери се отново навън и затвори здраво с големия камък скрития вход към пещерата, който неговият баща му бе показал някога. Постара се най-внимателно да не остави никакви следи и да не може да наведе никого на мисълта, че каменният блок крие някаква тайна. Изтри всички следи, без да бърза. След като свърши всичко така, че сам остана доволен от работата си и не можеше да открие никаква следа, облече кожената си дреха и се облегна на едно дърво. Вятърът шумолеше през върхарите на дърветата, совите излязоха на лов. Той беше съвсем сам и започна да разсъждава.