Настана утро. Това сигурно вече беше второто утро, след като Камък с рога бе влязъл в пещерата. Мъглите, които трептяха между дърветата, просветляха, снегът заблестя.
Индианецът достигна отвесната скала, по средата на която зееше като черна дупка един от входовете към пещерата. Легна и загледа внимателно надолу. Веднага разбра, че бе дошъл късно; пълзенето през тесния пещерен проход му бе отнело твърде много време. Под отвесната скала се бяха отпечатали пресни, дълбоки следи от стъпки. Беглецът сигурно бе скочил от отвесната скала върху горската почва. Отпечатъците бяха от здрави подметки и токове, от ботушите на бял човек с извънредно голям крак. Те водеха надолу през гората. Камък с рога скочи на крака; искаше веднага да тръгне по следата. Не беше трудно да я последва, пък и сигурно нямаше да се затрудни много да настигне беглеца. Когато се изправи, той хвърли бърз поглед наоколо, не с някаква определена цел, а поради навика да бъде предпазлив.
В този миг забеляза дулото на пушка, която се подаде недалеч от него иззад ствола на едно дърво. Индианецът се хвърли на земята, в това време изстрелът прокънтя. Камък с рога усети удар в главата, преметна се презглава, полетя по отвесната скала и после по склона надолу, докато се спря между храстите. Беше се свил на четири при падането, така че главата и крайниците му останаха невредими.
Падането бе щастие за него, защото по този начин стрелецът не даде втори изстрел. Кръв течеше от главата на Камък с рога, беше получил и много отоци. Но той веднага разбра какво се бе случило и какво му предстоеше сега. Трябваше без дългострелно оръжие да поеме борбата с опасен враг. Докато багрите и формите все още се сливаха пред очите му, той отново събра силите си. Превърза набедрената си кърпа около главата, за да не оставя кървави следи, и докато погледът му бавно започна да се избистря, той се запромъква през гората надолу към реката.
Другият трябва да бе видял, че Камък с рога не носеше пушка. Индианецът се ослушваше, защото очакваше, че неприятелят му ще го преследва, но за негова изненада другият не тръгна надолу по склона, а се заизкачва нагоре. Вървеше така бързо и без да обръща внимание на нищо, че Камък с рога дълго още го чуваше. Индианецът с удоволствие би тръгнал отново по следите на този измъкнал му се човек, но си каза сам на себе си, че с ранената глава сега в никакъв случай не би бил достатъчно бърз и сигурен, за да успее да настигне другия и да го надвие. Трябваше да се задоволи само с това, да се отскубне от неприятеля. Затова продължи да се смъква надолу към реката, съвсем близо покрай бивака на дакота, който бе разположен на горската поляна под отвесната скала.
Когато стигна реката, пи жадно, за да навакса загубата на кръв, и се, скри зад една канара, която познаваше още от момчешките си игри.
В тишината на зимното утро горе по планината все още се чуваха шумни стъпки. Неочаквано там някъде се поде вой. Звуковите вълни на запратени с ярост псувни се смесиха с шума от чупещи се клони и от ядни удари на конски копита. Отекна нов вик, нададен от същия глас, както в пещерата, после човекът зафуча надолу, по склона, но не натам, където лежеше сгушен Камък с рога, а по на изток.
Бягство и преследване, скокове на тежки крака, удари с копита кънтяха надолу през гората. Не се разнесе обаче никакъв гръм.
Все пак първият беше достатъчен, за да хвърли в тревога бойците на дакота, които бяха издигнали своите шатри на горската поляна под отвесната скала и входа към пещерата. Камък с рога дочу викове в гората и се надяваше, че бойците на дакота ще успеят да настигнат бягащия неприятел.
Тази му надежда обаче не се осъществи. След известно време се, чу ниският тон на бойната свирка, която викаше мъжете да се върнат обратно. Трима от тях минаха покрай реката. Камък с рога ги чу да говорят и разбра от ядните им думи и отговори какво се бе случило. Беглецът бе настигнал собствения си кон и бе се отдалечил с него в прерията, където те не можеха да го настигнат пеша. Докато бойците се върнаха да вземат своите мустанги, той щеше да набере голяма преднина. Затова вождът им бе заповядал да преустановят преследването.