— Тогава ти стреля? — подтикна го да говори Джени.
— Стрелях. Дали съм го убил, не съм сигурен. Нямах време да ида да го погледна, след като се отърколи по отвесната скала. Исках да настигна коня си, защото бойците на дакота сигурно бяха чули изстрела ми. В този миг обаче по пътя ми дотърча някакво добиче… истинско дяволско добиче.
— Някой огромен елен?
— Ти си огромен елен! Един мустанг, не си виждал досега такъв звяр! Аз подтичвах, за да го яхна, че като се нахвърли отгоре ми оня ми ти мустанг, сякаш искаше на място да ме смаже и стъпче с краката си!
— Гръм и мълния! Че има ли такива мустанги?
— Не си виждал ти такива! Оставих веднага гадния звяр на мира, но той вече ме бе взел на мушка и тръгна подире ми!
— И ти търти да бягаш! — Бен избухна в гръмък смях.
— Точно така. Отново побягнах! Спестете си глупашкия смях! Червения Джим, Лисицата, бяга пред един мустанг! За пръв път се случва такова нещо!
— Не, просто невероятно! — Бен заклати глава.
— Добре ме подреди тоя звяр!
— Вижда се. Ще ти трябва нов жакет, нова пушка! Откри ли поне златото в пещерата?
— Трици съм открил! Мечки, умопобъркани мустанги и на всичко отгоре и Хари, само той ми липсваше! Откъде ли цъфна изведнъж!
— Може би вече е мъртъв? — опита се да успокои възбудения си гост кръчмарят.
— Ти ще трябва да се поослушваш през следващите дни. Такива неща се говорят от уста на уста — дали някой е умрял, или не е.
— Баща му веднага ще го научи — обади се Бен. Червения Джим остави чашата, която тъкмо бе поднесъл отново към устата си.
— Баща му ли? Топ? Че той жив ли е още?
— Преди два дни идва при мене.
— Ай, ай, ай, ай, ай! Идвал при тебе? Заедно с Хари?
— Не. Изглежда, те отново не могат да се понасят. Всеки върви по собствените си пътища.
— Все още ли? Тъй, тъй, тъй, тъй, тъй. Това е нова възможност. Ще се върне ли Топ отново тука?
— След три дни, така каза, и тогава смята да се установи при мене за постоянно.
— Хм. Хм. Плаща ли?
— Топ плаща винаги — намеси се остро госпожа Мери.
— Слушай, Бен, ти наистина имаш право, като ме питаш защо отивам все сам в тая дяволска пещера. Аз наистина смятах сам да се справя, ти много добре го знаеш…
— Не съм забравил как ме изхвърли оттам!
— То беше само за твое, добро; сега ти си се подредил по-добре от мене. Моя грешка беше обаче, дето исках да се справя сам.
— Виж ти, великата Червена лисица станала най-после благоразумна след осем години!
— Трудно е да бъдеш благоразумен, когато живееш само сред глупци. Като си спомня само за оня Шарлеман, какво ми натресе на главата, когато бях решил да го използувам веднъж!
— Има и други, освен него!
— Ще тръгнеш ли с мен, Бен?
— Не — отвърна кръчмарят, преди още госпожа Мери да успее да отвори уста. — Тогава бях готов да работя с теб. Сега обаче ще трябва да си намериш други помощници.
Джим продължи да пие и да разсъждава.
— Виж какво ще ти кажа, Бен. Най-важното ще бъде да кажеш на Топ, когато той отново дойде при теб…
— Нима няма да останеш дотогава тук?
— Не искам. Той ще почне да ме разпитва много настойчиво. По-добре ще бъде ти да свършиш тая работа. Не си длъжен да знаеш всичко с подробности. И така, ще разкажеш на Топ, че съм бил там горе на лов… на лов, разбра ли… и изведнъж Хари ме е открил и ме е нападнал, макар че не е имал никакво основание. За да спася живота си, аз съм се скрил зад едно дърво и съм стрелял по него. След това съм избягал при тебе. Разбра ли?
— Аха, тъй, тъй, разбрах.
— Женските разбраха ли също?
— Ако си платиш сметката, разбрала съм — отвърна Мери. — С удоволствие бих ти помогнала срещу тия червени свине, но искам да си прибера парите.
— По изключение ще ти доставя това удоволствие, Мери.
— И после какво? — попита Бен. — Искам да кажа, когато Топ ме попита къде може да те намери, какво да му кажа?
— Не знаеш нищо и той не бива да тръгне, да ме търси, докато аз не го намеря сам. Ще трябва да събера неколцина надеждни момчета, с които ще мога да си свърша работата. За уговорката ми с тях Топ няма нужда да знае нищо. Надеждни момчета се намират също така трудно, както и злато. Но аз вече си мисля за някои…
— Бил Петльобореца?
— Той пък къде се е заврял?
— В Омаха, в една кръчма. Мога да ти я опиша.
— А Том къде го отвея вятърът?
— Том без шапка и без обувки ли? Той е станал солиден човек. Отворил си е магазин в града.
— Солидните мъже са най-добрите, само да успее човек да ги кандардиса!
— Ами че тогава… Томас и Тео?
— Там горе при Адамсън ли? Малко ми е далече, пък и те двамата са големи дърдорковци! Адамсън обаче има син, един хлапак… ще видим тая работа.