Един влак, който пътуваше по дългата линия от Сан Франциско до Чикаго на изток, тъкмо бе минал последния главозамайващ виадукт в Скалистите планини и се спускаше, пухтейки, от планините през гористата местност към голата висока равнина. Свечери се. Влакът вече бе задминал железопътната станция до последния временен форт в планината. Сега той поемаше през една безкрайна и на вид гола степ. Строителният лагер, който бе разположен по-рано тук, отдавна вече беше вдигнат. Друга станция не можеха да очакват още дълго време.
В пътническия влак край едно място до прозореца с поглед на север седеше възрастна дама, която, изглежда, доста старателно поддържаше външността си и бе напудрила силно лицето си. Тя дъвчеше бисквита и гледаше отегчено навън пейзажа, който не предлагаше, на окото никаква промяна. Голата прерия, по която не растяха никакви дървета, се беше проточила вълниста чак до хоризонта, където бледнееха последните зари на вечерния заник. Над земята вече падаше мрак и на небето светнаха първите звезди.
— Ужасна местност и абсолютно безполезна! — рече старата дама. — Дори и за отглеждане на добитък не става. Кейт, подай ми, моля ти се, пак книгата!
Бледата девойка, която седеше до възрастната дама, отвори една чанта и подаде искания роман. Възрастната дама се задълбочи във въображаемата история и сякаш забрави своето обкръжение. Двама господа, които седяха доста отпуснато на местата си и привидно бяха заспали, отвориха веднага очи. Девойката прецени, че единият е около тридесетгодишен. Той не беше облечен елегантно, но добре и с преднамерена небрежност в отделните подробности. Кафявата коса, към която собственикът й, изглежда, единствено проявяваше най-голяма грижа, вече бе започнала да оредява и затова изискваше повече внимание от страна на този тридесетгодишен мъж, който в никакъв случай не желаеше да му оголее темето. Лицето му изглеждаше интелигентно. Върху чертите около устата и очите му напрежението, алкохолът и някаква повърхностна жажда за живот, както и известно пренебрежение към хората бяха оставили своите следи; с течение на времето тези следи се бяха врязали още по-дълбоко, така че можеха да бъдат забелязани и от непосветен.
— Гола местност — обърна се господинът към девойката, като се усмихна пренебрежително по отношение на местността и любезно към спътничката си, с която искаше да поведе разговор.
Девойката беше навярно около седемнадесетгодишна. Беше облечена в тъмна рокля, със стегнат корсаж и затворена високо догоре блуза. Дрехите й бяха от скъпи и хубави платове, твърде тежки и твърде неудобни за тази младежка фигура, за която можеше да се предугади, че е нежна и подвижна и ако не беше така притегната, би изглеждала дори гъвкава.
Преди още девойката да може да отговори, се намеси и вторият господин. Той изглеждаше още съвсем млад, не повече от двадесетгодишен. Кожата на лицето му беше гладка и изпъната. Беше много строен, елегантен и се движеше с подчертана сигурност, която проличаваше дори когато погледнеше джобния си часовник.
— Наистина, гола местност — потвърди той, тъй като сигурно нищо друго не му хрумна.
— Съвсем подходяща да пътува човек през нея нощем — продължи тридесетгодишният.
— От гледна точка на липсващите й природни красоти, действително — потвърди повторно елегантният двадесетгодишен мъж.
Върху лицето на девойката се появи усмивка, малко отегчена, малко развеселена, малко злорада.
— Наистина — каза тя, — пък и само гледната точка на природната красота може да има някакво значение.
И двамата господа вдигнаха брадички с рязко движение, и двамата загледаха девойката вече не само с усмивка, но и с лека изненада. Не бяха съвсем сигурни дали младата дама искаше да се надсмее над някой от тях или и над двамата едновременно, или пък думите й бяха казани сериозно. През време на досегашното пътуване трябва да бяха забелязали вече, че седемнадесетгодишната девойка не представляваше някакво превзето същество, а проявяваше неочаквано здраво отношение по различни въпроси. Тя изглеждаше безпомощна и неопитна, като грижливо пазено четиринадесетгодишно момиченце, после изведнъж добиваше вид на по-възрастна, отколкото беше, и съвсем опитна в преценката на всички егоистични хитрини. С една дума, имаше нееднородния характер на млад, потискан, но все пак мислещ човек.
Двамата млади мъже се бяха запознали едва във влака.
Въпреки разликата във възрастта единодушието в мисловните и чувствените им реакции ги представяше, независимо от различните им преживявания, като енергични и целеустремени хора, които без да са гениални, бързо се надяваха да си пробият път. И двамата не можаха бързо да оформят в съзнанието си отговора на забележката на девойката. Старата дама вдигна глава от книгата. Свали очилата си, хвана лорнета в ръка и изгледа укоризнено девойката.