— Кейт, какви безсмислени забележки правиш понякога! Никой не може да живее само от природни красоти! Но ти толкова приличаш на баща си, който също не умее да борави с пари!
Младите мъже сведоха скромно погледи, за да покажат, че не са чули укора, който можеше да засрами девойката. Кейт се бе изчервила не заради себе си, а заради баща си, когото тя обичаше и му се възхищаваше.
След изненадващото нападение на дамата двамата господа веднага разбраха, че не биха могли да постигнат целта си по прекия път, а само чрез заобикалки, и веднага поеха по този заобиколен път, защото не искаха да губят време и в уреждане на частните си отношения.
— Колко невъобразимо много сте права! — рече угоднически тридесетгодишният с оредялата коса. — Тая земя тук никак не се рентира. Тя не представлява нищо друго, освен необходима, но грозна основа за тази железопътна линия.
— В този смисъл обаче играе важна роля — добави по-младият и по-елегантен младеж.
— Това би могло да се каже — потвърди първият още веднъж собственото си мнение.
— Кейт — рече заповедно старата дама, — вземи, прибери отново книгата.
Девойката се подчини.
— Извади ми, моля ти се, пак вестника! Можеше сама да се сетиш за това!
Девойката се подчини, без дори да направи опит да се защити.
— За жалост, вестникът е твърде стар — рече напудрената дама, но все пак се зае да разучи основно курса на акциите и статиите за тенденциите за спадането и покачването им. Изглежда, остана доволна от това и след като накара девойката да й подаде още една бисквита, започна да чете съобщенията за убийства и нападения за кражби.
— Броят на престъпленията е нечувано голям!
— Нечувано голям! — повториха двамата господа като из едно гърло.
— И вие смятате така, нали? Просто не е за вярване какви неща могат да си позволят тия бандити. Ето, вижте тук например! В Черните хълмове се движи някакъв звяр или убиец — или някакъв зверски убиец, или убиващ звяр! Никой не може да види този призрак, освен онези, които той убива и които след това не могат да кажат нищо. Така или иначе, това е ужасно и златотърсачите намират смъртта си един подир друг. Вече втора година! Бил нападнат и някакъв влак! Най-напред разхлабили релсите… — Възрастната дама млъкна, намести по-добре очилата си и прочете още веднъж. Обаче и това, изглежда, не й се стори достатъчно сигурно. — Кейт! Я прочети тук! Та това е невъзможно…
Девойката пое вестника. Тридесетгодишният, който седеше най-близо до нея, се опита да чете статията заедно с нея.
— Действително! — извика той след това. — То отново се е случило на същия участък, по който пътуваме ние!
— Но, всемогъщи боже! Защо казвате „отново“, господине?
— Може би защото това тук е нещо обикновено — допълни брутално елегантният двадесетгодишен господин. Явно бе решил да се опита да се наложи по този начин. — Или може би зад вашето „отново“ се крие някакво лично преживяване? — попита той другия господин.
— Точно така. — Тридесетгодишният беше много доволен от обрата, който взе разговорът. — Тук, в тази проклета местност, един небезизвестен индианец едва не ме отрови.
— Ааа! — Възрастната дама се настрои неприязнено. — Господа, моля ви, никакъв цинизъм! Моите нерви не издържат на такива неща! Аз не пътувам по тази линия за удоволствие. Ние трябва непременно да се върнем в Омаха!
— Където и ще пристигнем, сигурно ще пристигнем! Можете да бъдете напълно спокойни! Аз познавам тази линия като собствения си джоб! — Тридесетгодишният се изпъчи надменно.
— Значи, и вие знаете — продължи да го предизвиква по-младият, — че от две години насам някаква загадъчна банда е направила несигурна тази линия?
Страните на девойката отново се изчервиха. То не й стоеше зле.
— Наистина ли? Какво знаете вие за това?
— Кейт — намеси се старата дама, — никакви истории за страхотии вечер! Не обичам такива неща, пък и не е здравословно. А и твоите нерви не издържат на такива неща, откакто преживя като дете оня шок в Минесота… Но, значи, вие познавате тази линия, господине?
— Участвувал съм в строежа й — похвали се мъжът с оредялата коса под маската на скромен равнодушен тон и се възползува от възможността да се представи: — Хенри Хенри.
— Добре звучи. Име на фирма ли е това?
— Инженер.
— О, това е много успокояващо по тази линия.
— Роуч! — представи се и по-младият. — Лейтенант. Възрастната дама плесна с дебеличките си дребни ръце.