— Какво приятно съчетание! Каква сигурна защита за нас! Хайде, разказвайте, разказвайте! Значи, тук действувала, някаква загадъчна банда?
— Лельо Бети — предупреди Кейт, — моля те, пази си нервите!
— Ах, дете, мълчи! И така? — Очите зад лорнета жадуваха за страхотни истории.
Двамата господа се спогледаха и решиха на първо време да не се конкурират повече, а да си подхвърлят взаимно топката. Това, че пътуваха в полупразния вагон заедно с една богата леля и с нейната нещастна племенница, приета за отглеждане като храненица, им бе съобщено вече малко след Сан Франциско. Тази племенница сигурно не бе лоша партия за един млад човек, който смята да направи кариера.
— Загадъчното в цялата тази история е — започна Хенри, — че бандитите, изглежда, не са банда. Не могат да се намерят никакви следи, които да говорят за някаква по-голяма група. Всъщност изобщо не се намират никакви следи, дори и такива, които да ни отведат до проклетите дакота, които ние най-напред подозирахме. Неочаквано обаче бе разхлабена по майсторски начин една релса, явно с добър и естествено — откраднат инструмент. После един машинист бе застрелян насред път!
— Но това е ужасно! И какво предприеха срещу това?
— Напълно успешни мерки. Бяха заловени и обезвредени три банди безделници.
— Засега полицейските части в тази област се подсилват много — побърза да добави лейтенантът. — Ще изтребим тия дакота, преди още да могат да помислят за някакво въстание или за по-нататъшни безчинства!
— Но защо пък изведнъж въстание! — извика старата дама.
— Просто така го казах, разбира се, че няма да се стигне до това след взетите от нас мерки! Страната ще се цивилизова.
— И моят баща все така казва — намеси се Кейт. — Той е офицер и скоро ще замине в една погранична станция много напред в северните прерии.
Възрастната дама успя да отклони младите господа от тази забележка.
— Щом индианците бъдат усмирени, ще престанат и всички престъпления и организиране на банди! — рече натъртено тя.
— Но не казахте ли вие, че престъпленията не са дело нито на индианците, нито на някаква банда? — попита девойката инженера.
— Кейт, моля те, не говори винаги така прибързано в несведущо! Господата естествено знаят това по-добре, тъй като познават тази линия и работят във войската.
— Лельо Бети — попита меко Кейт, — да ти подам ли освежителната ти вода?
— Можеше по-рано да се сетиш за това!
Девойката подаде желаното шише, без да възрази. Възрастната дама понабърчи доста позастарялата вече кожа на нежното си носле и вдъхна сладникавия мирис на освежителния одеколон.
Спирачките изскърцаха, колелата прекъснаха приятния си успокоителен ритъм и застъргаха. Влакът спря из един път.
— Какво става пак? — извика нервно Хенри Хенри. — И все по тези места.
— На строения от вас участък!
Лейтенантът се облегна назад и тъй като леля Бети бе неспокойна и не следеше в момента Кейт, той се опита да размени един поглед с девойката. Непрекъснато укоряваната Кейт възприе това внимание, насочено само към нея, като човешко и успокояващо, така че Роуч има късмет. Сините очи посрещнаха с одобрение неговата подигравателна забележка срещу Хенри.
— Във всеки случай така, както ние с Джо Браун двамата построихме линията тук, влакът няма защо да спира. Един момент!
Хенри не се задоволи само с това да погледне през прозореца. Тъй като лейтенантът бе нарушил примирието в конкурентската борба за спечелване благоволението на племенницата-наследница, сега той сметна, че е дошъл моментът да подчертае по-силно своето значение. Избърза към вратата и скочи насред пътя от влака. Когато влаковият персонал понечи да му забрани, той им отвърна нещо рязко и изтича край въглищния тендер към локомотива. Там веднага разбра какво спира по-нататъшното пътуване.
Пред локомотива, който още бе под пара, лежеше мъртъв бизон. Влаковият персонал тъкмо се бе заел да отстрани трупа.
— Смачкахте ли го? — попита инженерът.
— Не — обясни началникът на влака, след като Хенри се представи като отговорен инженер в железопътната компания. — Лежеше мъртъв напреко на линията.
Хенри разгледа по-внимателно бизона. Животното бе застреляно, но ловецът дори не му бе прибрал езика.
— Странно. Смятате ли да продължите?
— Да. Бавно. Не знаем какво друго може да е нахвърляно още по линията.
Хенри се върна към първия вагон, където му беше мястото.
— Нищо, един бизон, който все още не е знаел какво представлява железопътна линия! — съобщи той.
Влакът потегли отново.
— А защо пътуваме толкова бавно? — поиска да знае Роуч.