— Срещу кого?
— Срещу твоите племенни братя. Искат да ги натикат скоро в резервата.
Когато се развидели, двамата мъже се разгледаха на дневна светлина. Не се бяха виждали повече от година.
— Колко си остарял! — каза Джим на индианеца, като си мислеше: „Трябва да е пил здравата през това време!“ — Хари все още ли е против твоята ракия, а? — осведоми се той.
— Все още.
— Ела, да вървим при Бен, докато Хари още не е дошъл!
Блокхаусът
Два месеца бяха минали от тази среща. Зимата все още не отстъпваше мястото си на пролетта.
Беше рано пред обяд. Духаше леден вятър.
В една от долинките между леките възвишения на прерията на североизток от Ниобрара стоеше един кулест жребец с тъмна грива и тъмна опашка. Черно, слабо, вълча порода куче седеше край него. Жребецът не беше завързан, но въпреки това се движеше само в малък кръг, в който бе изпасал всичката трева. И при най-малък шум той и кучето наостряха уши и сега, когато се разнесе тропот от конски копита, и двете животни надигнаха внимателно глави и задушиха. Миг след това се появи и господарят им върху своята бяла кобила. Между снежните петна и кафявата трева белият кон и кафявият индианец в коженото облекло бяха добре прикрити.
Кулестият жребец и кучето поздравиха радостно младия ездач.
Камък с рога скочи на земята. Беше облечен със старите си, обшити по ръбовете с коси от скалпове легини, кожените мокасини и дрехата от бизонска кожа. Той погали кулестия жребец по козината, може би за да отвърне на поздрава, а може би и само за да спечели време да поразмисли.
Беше денят, в който Камък с рога щеше да се срещне с баща си. Той бе пристигнал още рано сутринта на уговореното място и тъй като не намери баща си, остави тук кулестия жребец и кучето като знак за него и тръгна да обикаля с бялата кобила, за да разузнае обстановката. На запад, на едно малко гористо островче сред Ниобрара, той бе открил съгледваческо гнездо на дакота и бе познал в единия от съгледвачите сина на Старата антилопа от Мечата орда. В заграденото за конете място до блокхауса стоеше мустангът на Матотаупа; Камък с рога бе забелязал вече животното. Следователно можеше да се предполага, че баща му е в блокхауса.
Независимо от това уговорката беше баща и син да се срещнат в прерията и Камък с рога бе изчакал. Сега трябваше да реши дали да си отиде, или да потърси баща си в блокхауса.
Младият боец реши.
Освободи бялата кобила, яхна кулестия жребец, върху чийто гръб бе прехвърлил старата завивка от бизонска кожа, и поведе мустанга през прерийните долини към реката, чиито придошли води течаха жълти в коритото си. За да не го забележат съгледвачите на дакота, той ще прекоси Ниобрара през брода, а доста по-надолу. Мустангите и вълчото куче не се страхуваха от буйната вода, а и младият индианец не се плашеше нито от студа, нито от това, че ще се намокри. Година и половина той живееше вече без покрив над главата като звяр в пустошта. Почти беше се отучил да говори с хора. Онези, пред които се показваше, бяха същите, които и убиваше. Освен тях никой друг не го виждаше. Над стотина златотърсача бе умъртвил досега безшумно младият индианец с ножа, томахавката или стрелата си. Червения Джим не беше между тях. От последната смяна на месеца обаче Камък с рога наблюдаваше Джим и Матотаупа. Знаеше, че отново бяха заедно и че в блокхауса се събираха цяла банда мъже, сред които неколцина отдавна вече известни нему бандити. Днес той трябваше отново да разговаря с хора. Искаше да постави на баща си един въпрос.
Така той насочи коня си към блокхауса, прикривайки се постоянно от съгледваческия пост на запад. Бяха изтекли много години от деня, когато той бе предупредил край този блокхаус Матотаупа да се пази от Червения Джим, откакто бе приел заедно с баща си да постъпи на служба като съгледвач при Джо Браун и откакто баща му бе пил за първи път, а след това и за втори път в кръчмата на Беззъбия Бен. Камък с рога мислеше за всичко това, докато отвеждаше кулестия си жребец и кучето в заграденото място и настани своя кон край белия жребец на Матотаупа. Бялата кобила остана да тича свободно извън палисадата.
От блокхауса още не се чуваше шумът, който обикновено вдигаха там вечер пияните. Гласовете се носеха отвътре съвсем тихо. Домът нямаше прозорци, а само бойници. През пролуките излизаше светлина. Камък с рога отвори тежката дъбова врата и обгърна помещението с един поглед. В левия краен ъгъл седеше Матотаупа, сам. По другите маси се бяха разположили неколцина гости; те пиеха и разговаряха. Всички бяха облечени като ловци, трапери и ловуващи с капани и Камък с рога разпозна между тях Бил Петльобореца, Том без шапка и обуща и един дребен мърльо, когото наричаха Джоузеф. Тримата погледнаха към новодошлия и сякаш не можеха да решат дали да го поздравят, или не. Той обаче им извърна гръб така подчертано, че те отново насочиха вниманието си към чашите с бренди. Докато Камък с рога прекоси бавно помещението, запътил се към масата в ъгъла, той се ослушваше да чуе какво разговарят по другите маси, но онова, което долови, бяха само дреболии, които насядалите си разменяха, придавайки си важност. При влизането на младия индианец всички останали разговори веднага бяха прекъснати, но не така бързо и така умело, че той да не успее да забележи това.