Камък с рога седна мълчаливо срещу баща си. Пред Матотаупа стоеше празна чаша. Бен се приближи, за да вдигне празната чаша и да постави друга пълна. При това се опита да поздрави Камък с рога, но това не му се удаде. Младият индианец нито му отговори, нито изобщо го погледна. Бен обаче си гледаше търговията и донесе бренди и за Камък с рога. Младият индианец не го отпрати. Изля ракията върху пода и постави празната чаша отново върху масата, със спокойно и естествено движение, сякаш точно така беше редно да постъпи.
Матотаупа не каза нищо. Наблюдаваше сина си, когото виждаше седнал пред себе си под светлината на една насмолена факла. От зима до лято и от лято до зима чертите на лицето на Камък с рога бяха станали по-остри и по-затворени. Вече сякаш беше невъзможно да се разговаря с него като с който и да било друг човек. Матотаупа не знаеше какво да каже и откъде да започне. Най-после рече само:
— Значи, ти дойде.
— Ти обаче не дойде на мястото, където се бяхме уговорили — отвърна Камък с рога след дълго мълчание. Той бавно произнасяше думите една след друга, за да придобие всяка собственото си значение.
— Тук е по-добре и знаех, че ти ще ме намериш. Камък с рога отново помълча, преди да отговори, а може би очакваше, че баща му ще продължи да приказва, Вече година баща и син не се бяха виждали. Малко имаха да си кажат, ако смятаха да се ограничат само с това да се уведомят взаимно, че са още живи. Много повече имаха да си кажат, ако им останеше време да разчупят втвърдилите се черупки на мълчанието. В кръчмарското помещение обаче нямаше много време, тъй като вечерта настъпваше и трябваше да предвидят, че скоро ще надойдат посетители, които ще привлекат Матотаупа в своята компания. Камък с рога вдишваше с отвращение миризмата на бренди в помещението. Заобикалящата го среда го потискаше. Той се съпротивяваше вътрешно срещу нея и реши да говори без заобикалки.
— Тук — отвърна той на баща си, — където на теб ти харесва повече, ти отново се срещаш с Червения Джим, знам това: Наблюдавах, че тук се събират много бели мъже. Кой ще ги води?
— Джим и аз ще бъдем техните двама вождове. Тези мъже ще бъдат като едно племе, което аз ще предвождам.
Камък с рога хвана блуждаещия поглед на баща си.
— Какво смятате да правите?
— Ще се бием срещу огнения кон и срещу всички червени и бели мъже, които не са с нас.
— Значи, ще направите скитническа банда — каза Камък с рога трезво и без заобикалки. — Е, добре. Но вие ще търсите и злато. Тогава аз ще стрелям по вас. Обмислил ли си това?
— Ние няма да търсим злато.
— Ти лъжеш сам себе си, Матотаупа. За какво говориха тези мъже тук, преди аз да вляза? Те замлъкнаха, когато ме видяха. Вие ще търсите злато и аз ще стрелям по вас.
— По баща си?
— Матотаупа, ти не си предател. Затова аз напуснах родното си племе като момче и те последвах. Но аз изисквам от теб и занапред да не станеш предател. Ти знаеш, че Червения Джим беше в пещерата, в царството на Великата мечка, съвсем близо до твоята тайна! Той стреля срещу мен. Аз ти го казах. Сега той събира банда. Аз те питам, Матотаупа, готов ли си да се разделиш с Червения Джим и сам да му смъкнеш скалпа от главата?
— Не.
— Всички мъже знаят и всички езици говорят вече от много лета и зими насам, че Червения Джим търси златото на дакота. Татко, аз ще почакам и тази нощ. Когато слънцето изгрее отново и ти все още продължаваш да бъдеш брат на този бял човек, аз няма да съм повече твой син и ще стрелям по вас. Аз казах, хау!
Матотаупа не отговори. Не се мъчеше вече и да намери думи. Направи механично обичайното движение, пое чашата, гаврътна ракията наведнъж и остави обратно чашата, тихо, без да вдигне никакъв шум. В тишината на това движение лежеше всичко, което той премълча.
Камък с рога се изправи. Без да погледне някого, той напусна помещението.
Не отиде при кулестия си жребец, а тръгна южно през местността към близкото пясъчно възвишение. Там си потърси подходящо за наблюдение място и гледа часове наред към къщата и реката. Свечери се. Огненочервената топка потъна бавно към далечните сиви мъгливи воали над Скалистите планини. От север все още духаше силен вятър. Той повяваше над ниската трева, къдреше локвите на разтопилия се сняг и изстудяваше тук-таме посивялата снежна покривка, която отново се втвърдяваше. По гребените на пясъчните възвишения все още лежеше вечерният светлик, в долчинките сенките тъмнееха.