Камък с рога долови с острото си ухо шума от приближаващ се самотен ездач. Шумът от ударите на копитата идваше откъм североизток. Ездачът още бе прикрит за окото на индианеца от възвишенията, но наблюдателят вече беше сигурен, че непознатият се приближава към блокхауса по обичайния път от североизток през плитчината в реката. Не след дълго той го забеляза от върха на възвишението я можеше да го наблюдава несмущаван от нищо.
Ездачът изглеждаше още съвсем млад. Беше облечен целият в кожа и носеше обичайните за пограничните жители високи ботуши и високата широкопола шапка, която белите мъже използуваха да ги пази от жегата, студа и бурите на суровата страна. Пушката без калъф той държеше както обикновено в ръка, в колана му бяха затъкнати ножът и револверът. Яздеше кафяв кон. Конят сякаш надуши водата и от само себе си ускори ход. Той намери голямото заградено място на южната тясна стена на дълго проточилата се къща и отведе кафявия си кон при останалите коне.
После мина бавно покрай широката страна на къщата до тежката дървена врата и я отвори. От вътрешността на дома падна сноп светлина върху поляната, която вече лежеше в полумрак. Чуха се високи гласове. Те бяха прегракнали и се смесиха с крясъците на пияните. След като младият човек влезе вътре и затвори вратата, светлината и шумът изчезнаха и край къщата отново стана тихо и тъмно, както и в пустошта наоколо.
Камък с рога остана на закръгления връх на пясъчното възвишение, докато първите звезди се появиха на небето. Той бе доловил сред гласовете на пияните и гласа на баща си. Джим още не бе дошъл в блокхауса. Камък с рога искаше да изчака, за да се убеди дали омразният за него Джим ще дойде тази нощ. Развръзката на събитията наближаваше; синът на Матотаупа знаеше това, защото искаше да стане така.
В кръчмарското помещение на блокхауса младият рус човек, който тъкмо бе влязъл, остана най-напред край вратата, която бе затворил зад себе си. Свали шапката от главата, прекара ръка през чорлавата си коса и плю. Миризмата на ракия и гъстият пушек от лулите му бяха неприятни. Не му се искаше да седне на масите, където играеха на карти. Без някой да му обърне внимание, той мина назад към най-отдалечения ляв ъгъл и седна на края на пейката край стената под една запалена факла. Погледна недоверчиво към кръчмаря, който се насочи към него. Бен донесе чаша бренди и младият човек гаврътна без особено удоволствие лошата ракия на един дъх.
— Ти също ли чакаш Червената лисица? — осведоми се кръчмарят.
Момъкът, който едва ли бе по-възрастен от осемнадесет години, беше от хората, които не обичаха много да ги разпитват.
— Мхм — отвърна само той.
Кръчмарят обаче не се стресна от неразговорчивостта му.
— Неговият другар, старият индианец, е вече тук — продължи той, — оня големият там на масата… Топ… познаваш ли го?
— Мхм.
Макар че външно новият гост се обви изцяло в своето отблъскващо мълчание, интересът му започна да се събужда. Топ, за когото ставаше дума, седеше на най-близката маса. Пред него стоеше празна ракиена чаша и той тъкмо поемаше картите, които му подаваха. Дори и приведен, индианецът изглеждаше необикновено висок. Беше свалил дрехата си, така че сега се виждаше кафявокожата му фигура, Беше пиян. Крещеше високо и пръхтеше и се караше с останалите играчи, ругаейки шумно.
Докато младият човек наблюдаваше индианеца, Бен му донесе парче печени бизонски ребра. Момчето веднага започна да се храни; беше гладно. Ребрата бяха млади и много вкусни. Като се нахрани, русокосият подхвърли кокалите на кръчмарското куче и стана по-достъпен за любопитството на Бен.
— Та оня там насреща бил Топ? — заговори той и присви пренебрежително ъглите на устните си.
— Ти сигурно си изискан господин? Малко пиене… и малко игра на карти? — Бен седна до русокосия и примигна с очи. — След като намерите всички заедно златото и ти ще можеш да рискуваш малко повечко!
— Какво злато?
Бен се усмихна под мустак.
— Ти да не си мислиш, че тук може да има някакви тайни? Златото на Топ.
— Оня пропаднал червенокож дъртак никак няма вид да има злато.
— Червените не знаят какво да правят със златото. Това е работа за нашего брата. Но аз едно мога да ти кажа, оня старият там знае нещо!