— Топ! Хей! Топ!
Пияният обаче не обърна внимание на възгласа му. Гледаше втренчено картите — те непрекъснато решаваха играта в полза на дребния мърльо, който лъжеше индианеца вече цяла вечер.
Адамс погледна още веднъж към Хари, който бе излял ракията като мръсна вода, и към пияния, който бе баща на този млад боец. Как се отнасяха един към друг тези двама души? Възможно ли беше да се разбират?
Тъкмо когато младият фермерски син си мислеше това, шумът край картоиграчите се усили и Адамс разбра, че Топ нямаше повече долари, за да плати дълга си в играта. Мърлявият Джоузеф, който бе спечелил, крещеше и си искаше парите или коня и пушката на стария индианец. Топ не беше съгласен обаче да уредят сметката по този начин и дребният мърльо му изля разярен ракията в лицето. Сивокосият индианец седеше безмълвен. Явно приемаше картоиграческия си дълг като дълг на честта. Най-после се съвзе и кимна на сина си, който седеше на пейката край стената до Адамс. Хари се изправи, без да бърза, но и без да се подвоуми, тръгна към баща си и остави монети на масата. Без да каже нито дума, той се извърна и излезе от блокхауса. Придърпа тихо тежката врата след себе си. Край масата отново избухна силен шум. Мърлявият Джоузеф бързо натика доларите в джоба си. Сега той измъкна вместо картите зарове. Топ крещеше, пи наново, извади една кесия от колана си и я сложи на масата като залог, че може да продължи да играе.
Адамс стана неспокоен. Погледът му се прикова върху кесията. Нима останалите играчи приемаха залога на доверие, без да го проверят? Не, мърлявият Джоузеф отвори кесията, бръкна вътре и Адамс съвсем ясно видя как той открадна отвътре някакво зрънце и веднага го скри. Златно зърно! Топ беше дал в залог кесия със златни зърна! Значи, той знаеше къде е златното находище!… Адамс трепереше трескаво.
Когато в този миг кръчмарят седна отново до фермерския син, момъкът беше вече много по-разговорлив.
— Значи, ти казваш, че Топ ще ни води? Бея се ухили.
— Така мисля. Но едно ще ви кажа! Пазете се от Хари. Пазете се добре! Той ще стреля по вас и не бих искал аз да съм на мястото на оня, който ще го срещне сред горите на Черните хълмове. Там вече висят неколцина мъже по дърветата, хора, които съм гостил веднъж с бренди и никога повече не ги видях.
— Но нас ще ни води бащата на Хари Топ!
— Зелен си ти още; зелените хлапаци не приемат съвети. Правете каквото искате. Всеки трябва да знае сам какво върши и всеки има право да залага собствената си кожа. Аз казах, хау! — След този израз, с който искаше да подражава на индианците, Бея се изправи и отиде отново при играчите.
Адамс остана на масата неспокоен и замислен. Не го свърташе повече сред тютюневия дим и миризмата на ракия. Излезе навън сред свежия нощен въздух, надникна да види коня си, който пасеше спокойно в заграденото място, после тръгна край реката. На връщане изведнъж забеляза Хари. Сянката на високия строен индианец се очертаваше черна и неподвижна на фона на блещукащия звезден небосвод. Адамс мина близо край него и усети как индианецът се отдели от мястото си и тръгна подире му. Хари пристъпваше с мека широка крачка, която почти не вдигаше никакъв шум и на която никой бял не можеше да подражава със своите тежки обувки. Индианецът настигна Адамс и когато момъкът отвори вратата на блокхауса, високият дакота застана непосредствено зад него и можа навреме да обгледа помещението. Адамс целият потрепери.
В осветения от факлите блокхаус цареше мъртвешка тишина. Всички играчи стояха около една маса, а зад тях се натискаха останалите клиенти. Център на мълчаливата възбуда беше Матотаупа. Той също стоеше на крака. Огромната му фигура бе леко приведена напред, той пъхна дясната си ръка в кесията и измъкна под жадните погледи на пияните си партньори две златни зрънца и ги постави върху масата.
— Ето — каза прегракнало той, — с това новият дълг на Топ е уреден!
Мърлявият Джоузеф, който вече бе откраднал едно зърно, посегна като хищен звяр към златото и го скри старателно във вътрешния си джоб.
— Продължаваме играта! — каза след това той и избута заровете към Топ.
— Стига вече! — извика неочаквано някой. — Момчета, братя, аз, Бил Петльобореца, ви казвам, че сега най-напред ще пием! Червеният има злато, злато… Момчета, нима още не сте разбрали? Той има злато, знае къде е! — Човекът започна да крещи като умопобъркан. Крещеше и понеже останалите мълчаха, думите му достигаха още по-ясно до Адамс. — Червена лисицо, братко мой, ела насам, ти си златно момче! Значи, е истина, че той ти е казал къде е златото. Ти не си ни излъгал…