Повече той не можа да каже нищо. Червената лисица повали с един удар в брадата крещящия мъж на пода. Отново се възцари тишина. За миг на Адамс се стори, че дочува дишането на младия индианец зад гърба си, после той изчезна.
Адамс гледаше към Топ. Индианецът се изправи като мечка, която се вдига на задните си крака и застава над врага си. Червенината от пиянството избяга от лицето му; той изглеждаше блед, очите му придобиха втренчен, насочен точно напред поглед.
— Червен Джим — каза задъхано той. — Червена лисицо, ти си издал моята тайна… моята… — Той отново замлъкна, сякаш все още не можеше да го проумее.
Никой не каза нито дума, но сега всички погледи бяха насочени към Червената лисица. Той изглеждаше ледено спокоен.
— Да — отвърна той, — нима за теб това наистина е нещо ново или не вярваш, че съм способен да го сторя?
След като той произнесе тези думи, силите сякаш напуснаха тялото на стария вожд. Той приведе врат, погледът му затрептя като на умопобъркан.
— Да — повтори той съвсем безгласно, — да… отровна змия! — изкрещя той след това и се изправи. — Ти си ме издал и си ме направил предател! Отрови ме с твоята тайнствена вода! Аз ти издадох тайната на моите бащи… Ти трябва да умреш! Очите ти ще помръкнат, преди да видят златото…
Матотаупа издигна еластичната си тояга, за да се нахвърли върху Червената лисица. Много ръце обаче сграбиха индианеца откъм гърба и го дръпнаха назад. Ножът на Червената лисица проблесна над голите гърди на стареца.
— Харка! — извика старият дакота и изкрещя още някаква дума, която Адамс не разбра.
В този миг ножът на Червената лисица улучи червенокожия право в сърцето. Матотаупа се олюля; едрото му тяло се отпусна и когато мъжете го оставиха, той падна с тъп удар на пода. Беше мъртъв.
Червената лисица се наведе над убития и се скри по този начин от погледите на Адамс и Хари. Останалите мъже стояха наоколо. Най-после Бен реши, че е длъжен да стане. Отмъкна мъртвеца в ъгъла, където преди това бе седял Адамс, и го остави там на пода. Явно не смееше да го изнесе вън от къщата от страх пред сина му.
Адамс потърси с поглед Хари. Той бе изчезнал, сякаш нощта го бе погълнала.
Младият фермерски син влезе в блокхауса, затвори вратата зад себе си и мина с тежки крачки през шушукащите групи направо към Червената лисица.
— Какво става? — попита той грубо червенокосия. — Знаеш ли къде е златото, или не знаеш? И след като си го знаел от преди десет години, защо искаше да вземеш този индианец с нас?
— Глупак такъв! — отвърна Червената лисица още полусмутен. — Топ ми го беше описал, но в пияно състояние и затова неточно, затуй мислех, че ще го взема с нас, за да ни го каже по-точно. Така или иначе — гласът на Червената лисица отново придоби сигурността си, — така или иначе, колкото знам, е достатъчно. Можем спокойно да вървим да го търсим!
— А синът му? — извика мърлявият Джоузеф. — Ами Хари?! Блазе ви, ако той ви тръгне по петите! Аз се отказвам.
— Можеш да се скапеш на мястото си — изкрещя ядно Червената лисица, — ние и без това нямаме нужда от такива недорасли, пършиви, страхливи кутрета като тебе!
Бен залости вратата. Неколцина прерийни ловци се приближиха към бойниците и загледаха към нощта. Останалите насядаха отново бавно по масите. Червената лисица пристъпи към убития в ъгъла и му смъкна скалпа.
— Добра плячка — рече той цинично, когато един от мъжете му махна да се отдалечи. — Вие всичките сте жалки кутрета, които бързат да свият опашка. И тебе ли те е страх от Хари, Том без шапка и обуща? — Червения Джим се изсмя злобно. — И скалпа на Хари ще прибавя към него. За спомен от старото ни приятелство. — Той мина отново напред и седна на мястото, където бе седял Матотаупа. — Бен, приятелю, защо не наливаш?
Адамс отново се отправи към старото си място. Насмолената факла над главата му бавно прегаряше, без кръчмарят да й обърне внимание. Фермерският син погледна към вожда, който лежеше окървавен в краката му. Въпреки ужасното обезобразяване от изрязания скалп главата на стария индианец бе придобила благородно изражение в смъртта. Всяко разкривяване от пиянството и възбудата бе изчезнало от чертите му. Очите му бяха още отворени; никой не ги беше склопил. Сега за първи път Адамс позна Матотаупа. Червения Джим Лисицата не бе убил само тялото на вожда. Дълго преди това той бе умъртвил един характер и един дух чрез ракията. Сега обаче в смъртта отново се бе върнал образът на този човек такъв, какъвто е бил. Този едър мъж с откритите, горди, белязани от мъката черти на лицето, това беше някогашният вожд на Мечата орда.