Какво общо имаше Адамс с убиеца? Нима той щеше да отиде заедно с този мерзавец в планините да търси злато? Можеше ли да очаква от него нещо друго, освен да го излъже и може би да го пробие някой ден с камата си, защото Червената лисица щеше да иска златото да остане само за него? Не, свършено беше с това общо дело! Въпреки всичко обаче Адамс бе застрашен от същата опасност като Червената лисица и не можеше да се отдели от тая непочтена компания, вече не можеше. Бе попаднал в течението и сега то го влачеше. Отмъщението на Хари заплашваше всички, които минаваха за другари на Червената лисица, и Адамс се числеше към тях.
Младежът отвърна поглед от мъртвеца и се отърси от мислите си, които не му сочеха никакъв изход. Видя как Бен и Червената лисица се съветваха нещо. Те заявиха, че за останалата част на нощта мнозина ще трябва да останат на пост край бойниците. Останалите посетители можеха да се загърнат със завивките и да спят, ако искат. Никой не пожела да излезе на пост край конете. Никой не смееше да излезе навън в нощта.
След като разпределиха лостовите, Бен се приближи към Адамс.
— Дяволско положение! — рече той. — Тоя идиот Червената лисица ми унищожи целия бизнес! Сега, през пролетта, когато се прави най-добра търговия и когато кръчмата ми е винаги пълна! Сега, през пролетта, когато ловците идват със зимните кожи и ми ги предават… и се явяват новаците, за да наемат капани за бобри или да търсят злато… точно преди избухването на индианската война! Тъкмо можех да продам още някоя и друга кремъклийка на добра цена на червенокожите, преди да е излязъл законът за забрана на търговията с оръжие!… Трябва да знаеш, млади човече, че от доста години насам аз правех добра търговия тук и че бях в добри отношения с дакота…
— Вярвам ти, щом могат да си купуват при тебе пушки и барут! — изръмжа Адамс.
— Ами че какво, и червените трябва да живеят. Човек като мене, който е едновременно и кръчмар, и търговец, иска всички живинки да си живеят — били те бели, били червени…
— Важното е да плащат! — озъби се Адамс.
— Да, важното е да плащат. Но сега, какво ще кажеш сега? Да не мислиш, че мога да съм сигурен вече тук, в тая кучешка бърлога? Ти не познаваш Хари, но аз го знам. Какво ще направи той сега? Аз ще ти кажа какво ще направи. Ще се върне при своето племе, при своята Меча орда, и заедно със своите хора ще унищожи и мене, и колибата ми. Търговията ми отиде по дяволите, ще трябва другаде да си вложа париците. И без това утре тук ще пристигне малко милиция. Ще им предам на тях всичко така, както си е, и ще си обера чуковете.
— Не искаш ли да си вложиш парите в моята ферма? — попита го Адамс направо. — Щом ще трябва да се заловиш с нещо ново?…
Бен се закашля подигравателно.
— Не, драги мой, земеделието не е за мене работа. За обработване на земята трябват много повече пари, отколкото аз имам, пък и аз изобщо нищо не разбирам от това. От земеделие не се забогатява, там човек не може да прояви размах. Но аз виждам, ти си си селянин, безнадежден селянин, и няма да прокопсаш много. Откъде си впрочем?
— Какво ти влиза на тебе в работата това? От другата страна на голямото блато, от една бедна местност, с много планини и камениста почва, с тежък труд и слаба храна. Скъперничество и бой. Баща ми беше и си остава селянин; и аз ще стана селянин, ти имаш право. Вие, търговците, сте издялани от друго дърво.
— Такива сме ние, селски скъпернико! Но ти въпреки това си добро момче и аз искам да ти направя удоволствие. Не ми дължиш нищо. Ракиите, които изпи, няма нужда да ми ги плащаш, пък и ще те почерпя още няколко. Имам обаче една молба към тебе за трите часа, които остават още от нощта — поеми дежурството край вратата! Ти си най-трезвият от всички тук.
Адамс легна на пода до вратата като вярно куче. Часовете минаваха сред заплашителна тишина. Дежурещите край бойниците опряха уморени чела о стената — останалите мъже хъркаха. Адамс попипваше от време на време ключа на вратата, който Бен му бе поверил: Опитваше се да наблюдава и в тъмното Червения Джим Лисицата. Убиецът отиде още веднъж до мъртвеца, после се разходи, сякаш несигурен, два пъти нагоре-надолу из дългото кръчмарско помещение. Най-после разбута е няколко груби думи трима ловци, които бяха легнали да спят на земята, но Червената лисица по непонятни причини искаше непременно той да легне там заедно е Бен. Тримата мъже се изправиха, ругаейки и мърморейки, и си подредиха на друго място постели. Червената лисица властвуваше тук като силно куче сред глутница. Адамс видя още как Червената лисица легна на пода и направи знак на Бен да се приближи. Двамата се покриха с една завивка и Адамс си помисли, че те и в преносен смисъл лежат под една завивка в много сделки, които не бива да излизат на бял свят.