Той престана да се занимава повече с двамата другари и насочи вниманието си да долови шумовете отвън. Пълната тишина му действуваше уморително и приспивателно. Трябваше да се напряга, за да може да се ослушва.
Не беше съвсем сигурен дали не бе завлякъл очи, когато неочаквано го разтревожи някакъв шум. Стори му се, сякаш в кръчмата се бе случило нещо. Изправи се и несъзнателно погледна най-напред към мястото, където бяха лежали водачите им — Червената лисица и Бен. Мястото беше празно. Само една завивка лежеше още там, отхвърлена, сякаш някой бе лежал под нея и бързо се бе отвил. Шумът бе дошъл оттам и бе прозвучал, като да се бяха ударили дъска о дъска. Адамс затърси с очи, но не можа да открие никъде двамата изчезнали в мрака. Въпреки това те трябваше да са някъде в помещението, защото вратата, където пазеше Адамс, беше единственият изход. Момъкът се изправи и започна да търси по-основно. Червената лисица и Бен бяха изчезнали. Да бие ли тревога? Той се посъветва с мърлявия Джоузеф.
— Остави ги тия проклетници да се чупят! — отвърна му само Мърльото. — Както сме я наредили сега, по-добре ще бъде да ги няма тях.
— Няма да бъде зле да знаем обаче как може да се измъкне човек тайно оттук.
— Че защо пък?
Мърльото стана недружелюбен. Адамс остана с впечатление, че той знае повече, отколкото искаше да каже. Може би знаеше тайния изход и не искаше да го издаде, може би дори беше помогнал на двамата да избягат? Засега обаче младият Адам Адамсън се отказа да се занимава повече с това.
Когато навън започна да се развиделява, той отключи вратата, за да надникне при конете. Утринният въздух беше студен и вятърът духаше остро преди изгрев слънце. Конете пасяха, несмущавани от нищо, в заграденото за тях място и кафявият жребец поздрави Адамс. Момчето още от пръв поглед видя, че четири коня липсват: полудивите мустанги на индианците и двата коня на Червената лисица и на кръчмаря. Значи, Червената Лисица и Бен наистина се бяха изпарили.
Адамс обиколи стария, почернял от времето блокхаус, който той бе видял за първи път предишната вечер и където оттогава насам и за него се бяха случили решителни събития. Недодяланият мъжага, когото останалите наричаха Бил Петльобореца, го удари изненадващо по рамото.
— Не му мисли толкова много, млади човече! Наистина златните кожи ни се измъкнаха по най-срамен начин. Но ние все ще намерим да се заловим с нещо друго. И без това днес тук ще пристигне милиция. Може би ще успеем да се настаним на работа при тях, да ни наемат като скаути или конна милиция. Времената са опасни и нашите сини куртки търсят подкрепление. Имат нужда от хора, които да познават далечния Север.
Адамс разтегли презрително устни.
— Драги мой, по-добре въшки да те хапят, отколкото да те гризат червеи. Съвсем не ми е по сърце да постъпя в милицията, а пък и твоите сини куртки са само проклети многознайковци. Но аз и без това изпих и проиграх вече париците си, с които щях да си отворя кръчма в Омаха. Не ми остава повече избор. И така, да не мислим за нищо и да посрещнем бодри утрото!
Адамс погледна несъзнателно към небето, което се извисяваше сиво над пясъчната степ. Вълнистата почва беше съвсем неплодородна, само жилава ниска трева се задържаше по нея. Ниобрара течеше широка и жълта.
Безделниците и златотърсачите се събраха на малко съвещание и избраха за свои водачи двама мъже, на име Джордж и Майк, които Адамс не познаваше, както не познаваше и останалите. Първата предприета от тях мярка бе да разпратят постови по околните възвишения. Припаси в търговската станция имаше още достатъчно и мъжете се нахвърлиха с радост върху месото и ракията. Въргаляха се по земята и от време на време някой пущаше по някоя излишна приказка. Никой повече не мислеше за изчезването на Червената лисица и Бен. Изглежда, всички бяха доволни, че главните виновници не са повече сред тях. Бил и мърлявият Джоузеф извлякоха трупа на Матотаупа от кръчмата и го хвърлиха в реката.
Към пладне лостовите съобщиха, че са забелязали приближаващата се милиция. Адамс не обърна внимание на това, докато малката група се приближи към блокхауса. Водеше я един майор на име Смит. Той заповяда на своите тридесетима драгуни и на десетимата облечени в кожа конни полицаи да слязат от конете и накара Бил Петльобореца и Том без шапка и обуща да му опишат накратко положението. Огледаха и заеха блокхауса, като настаниха конете на милицията в заграденото място. След това безделниците и златотърсачите седнаха заедно с новодошлите десетима конни полицаи да изпушат по една лула.