Когато нервите отново започнаха да му се подчиняват дотолкова, че да може да върши онова, което условията му налагаха, той се извърна. Чу още как Адам, синът на стария Адамсън, заключи тежката врата на блокхауса. В полусъзнание, като някакъв движещ се механизъм, Камък с рога отиде при конете. Намери костения лък при белия жребец на Матотаупа. Останалото оръжие убитият беше носил със себе си и затова сега то бе останало в блокхауса.
Камък с рога изведе своя жребец и мустанга на баща си от заграденото за коне място. Облече кожената си дреха, яхна кулестия жребец, хвана белия кон за юздата и тръгна в западна посока през лунната нощ. Кучето тичаше подир тях. Бялата кобила ги следваше отдалеч. Младият индианец нямаше нужда да проявява вече голяма предпазливост, за да се пази от евентуален изстрел от бойниците на блокхауса. Доколкото познаваше името, с което се ползуваше, пък и белите мъже, сега те сигурно се страхуваха от него и неговото отмъщение и нямаше да посмеят да излязат от блокхауса.
Съгледваческото гнездо на дакота, отдето дебнеше Сина на Антилопата, беше скрито недалеч от мястото, където преди много години момчето Харка си бе построило през зимата снежна колиба, докато Матотаупа и Джим Лисицата живееха в блокхауса при Бен и Мери. В тази снежна колиба Четан, наричан като боец Четансапа, бе дошъл тайно при момчето Харка, за да го отведе отново в шатрите на Мечата орда. Сега Харка Камък с рога щеше да се върне при своите, но това нямаше никак да бъде леко.
Защото Камък с рога беше син на предател.
Разстоянието до съгледваческото гнездо, където някога бе стояла снежната колиба, Камък с рога можеше да премине с коня си през тревната степ бързо, много по-бързо, отколкото преди години пешком в снега. Когато предположи, че оттам вече го забелязват, той се спря. Скочи на земята и завърза краката на белия кон. Пусна кулестия жребец на свобода; свали и завивката от гърба му и я превърза на гърба на белия кон; махна и юздата от долната челюст на кулестия жребец, така че животното можеше да тръгне като див мустанг през степта. Индианецът искаше да пожертвува само собствения си живот, не и живота на мустанга. След като уреди това, той свали отново дрехата си, взе всичките си оръжия, и костения лък също, и се приближи към горичката, където знаеше, че е разположено съгледваческото гнездо.
При това нарочно се стараеше да покаже, че не се крие. Мина по осветените от месеца места и най-сетне се спря на двадесет и пет крачки разстояние пред горичката. Там остави всичките си оръжия в тревата, също и ножа, и се отдалечи. Отстъпи тридесет крачки от тях.
В горичката все още нищо не се бе раздвижило.
Камък с рога вдигна невъоръжената си десница и извика:
— Тук стои Твърдокаменния Харка Нощното око Убиеца на вълци Ловеца на мечки Убиеца на бизони, наречен като боец Камък с рога. Червения Джим уби през тази нощ моя баща Матотаупа. Червения Джим Лисицата е в блокхауса. Аз, синът на Матотаупа, се явявам пред съда на старейшините. Нека той отсъди. Аз казах, хау.
Младият индианец стоеше високо изправен, огрян от лунната светлина. На врата му висеше огърлицата от мечи нокти, която не скриваше напълно дълбоките белези от жертвоприношението на слънцето.
Откъм горичката не се обади никакъв човешки глас. Две стрели изсвистяха и улучиха Камък с рога в лявото и в дясното рамо. Той остана на мястото си, изправен, без да се помръдне. Стрелите се бяха заболи с куките между мускулите и ставите му. Остриетата на бойните стрели бяха силно извити. Те го бяха улучили така, че Камък с рога не можеше да използува повече ръцете си. От раните покапа кръв.
Той все още не се помръдваше, не каза нищо повече, само изчакваше дали невидимите стрелци ще продължат да стрелят.
Не стреляха повече. Изскочиха иззад храстите и Камък с рога позна веднага и двамата. Единият беше Сина на Антилопата, когото той бе наблюдавал вече през деня, другият беше Шонка.
Двамата се нахвърлиха върху него, както той трябваше и да очаква, след като вече бяха стреляли. Те откъснаха стрелите от раменете му, като му нанесоха жестоки рани. Хвърлиха го на земята, завързаха ръцете му на гърба, омотаха краката му и го стъпкаха. Сина на Антилопата овърза пленника и с ласото си.
Шонка откъсна снопче трева заедно с пръстта и корените, разтвори устата на пленника, като натисна силно долната му челюст, и напъха тревата и пръстта чак до гърлото му.
— Ха сега пак ми се подигравай, хвалипръцко — крещеше той и непрекъснато го повтаряше: — Подигравай ме, ако можеш! Подигравай ме още веднъж, ако можеш! Подигравай ме де!… — Шонка беше обладан от някаква безгранична ярост, в която се изля насъбраната в душата му обида още от момчешките години, когато той винаги се чувствуваше по-слабият и подиграният. — Подиграй ме де, койот с койот, син на предател! Подиграй ме, ако можеш!