Край шатрите, към които се стремяха завръщащите се съгледвачи, тази вечер беше съвсем спокойно. Освен лостовите между шатрите почти не се движеха хора. Мустангите се притискаха един до друг, за да се стоплят. Кучетата лежаха както обикновено скупчени. Жените и девойките вече бяха донесли вода и приготовляваха вечерята в своите типи. Тънки стълбове дим се извисяваха от отворите по върховете на шатрите.
За първите часове на нощта Къдрокосия Чернокож беше дежурен край конското стадо. Той беше приет вече за боец, беше израсъл строен и едър като дакота, но се различаваше от тях не само по къдравата си коса, но и по по-тъмния цвят на кожата, пък и по различните черти на лицето и мощните атлетически рамене. Името му като боец беше Чапа, Бобъра. Животът му не беше лек. Когато баща му Непознатата мида бе приет от Мечата орда като избягал роб две години преди свършването на гражданската война, бяха му дали да се грижи за една типи, в която имаше много жени за изхранване, а най-старата от тях бе обладана от лош дух. Няколко години по-късно Непознатата мида бе убит и обезобразен от белите мъже, жена му умря. Сега Къдрокосия Чапа трябваше да се грижи сам за бабата, за три овдовели лели и за дъщерите им. Това беше почти непосилна задача за един ловец. Месото в неговата типи често не достигаше, а и помраченият разсъдък на бабата създаваше много неприятности на всички. Къдрокосия Чапа понасяше всичко търпеливо, без да се оплаква. Той бе запазил дори усмивката си и умението да се шегува и мъжете и жените на Мечата орда го обичаха. Що се отнася до неговата типи — никой не му се сърдеше, че той гледаше да се задържа там колкото е възможно по-малко. Ето и сега той бе излязъл цял час по-рано, за да постъпи на дежурство край конете. Предишният постови се зарадва, разбира се, че ще го сменят по-рано. Чапа остана на мястото, където обикновено стояха дежурещите край конското стадо. Тъй като не предвиждаха никаква опасност, бяха оставили край конете само един дежурен. По възвишенията на изток и на запад от бивака бяха залегнали съгледвачите, които можеха оттам да наблюдават околността. Изглеждаше, че след залез-слънце ще стане много студено. Къдрокосия Чапа беше извадил вече зимната си горна дреха от бизонска кожа и кожените мокасини и ги бе облякъл. Той не беше роден сред степта, а в гореща Африка, и затова все още зъзнеше, по-лесно, отколкото закалените си още от най-ранна възраст другари.
Стана нощ. Месецът и звездите не можаха да пробият с лъчите си през облаците. Затова стана съвсем тъмно; земята лежеше като черна заплашителна маса под напора на вятъра и под ледените топчета на суграшицата. Къдрокосия дебнеше и се ослушваше. Не искаше да се осланя на другите съгледвачи. В далечината завиха вълци. Те бяха гладни и миризмата на коне ги привличаше. Кучетата се размърдаха. Къдрокосия Чапа държеше оръжията си готови. В подобна нощ хищниците можеха лесно да се примъкнат към бивака.
Откъм възвишението на съгледвачите се разнесе предупредителен вик. Чапа взе лъка и стрелата си. От шатрите веднага изтича Копиен връх, за да помогне на Бобъра в дежуренето. Двамата се ослушаха и чуха отдалече конски галоп, който се приближаваше към бивака. Разнесоха се и високи викове, викове на дакотски бойци, остри викове за помощ в тишината на нощта. Къдрокосия Чапа не биваше да напуска поста си, но другарят му яхна своя кон и се спусна към посоката, откъдето бяха прокънтели виковете за помощ. Чапа, както и съгледвачите на хълма призоваха мъжете от шатрите на оръжие.
Бивакът веднага се оживи. Бойците изскочиха от типитата и побягнаха към конете. В дълга редица, предвождана от Стария гарван, те се спуснаха към прерията. Виковете за помощ заглъхнаха, но сега Чапа чу виковете, с които бойците, изглежда, се нахвърлиха върху глутница вълци.
И тези викове заглъхнаха скоро; накрая се разнесоха няколко победни възгласа. След малко първите бойци се върнаха в галоп; по-голямата част от тях есе пак се връщаха в по-бавна езда.
Единият от синовете на Стария гарван пръв пристигна със своя мустанг в стадото. Скочи от коня си досами Къдрокосия Чапа.
— Те водят Харка като пленник! — извика той. — Шонка е тежко ранен. Сина на Антилопата е викал за помощ. Вълците се нахвърлили върху конете и ездачите и той затова извикал.
Щом чу името Харка, Къдрокосия загуби ума и дума. Стресна се. Не можеше да се зарадва. Помоли предвидливо най-младия боец на племето ихасапа да го смени. Искаше да бъде свободен.
Голямата група бойци беше оградила завръщащите се — Сина на Антилопата, Шонка и пленника. Накрая и те минаха в галоп. Както обикновено ездачите се приближиха най-напред към конското стадо, за да оставят мустангите си. Къдрокосия Чапа се промъкна веднага между тях и той именно грабна от коня овързания си някогашен другар в игрите. Както беше омотан, Камък с рога можеше да движи само гръбнака и тилните си прешлени. Но той и тях не движеше, а лежеше тежък и отпуснат върху раменете на Къдрокосия.