— Ще бъде тъй, както е казал Хавандшита! — каза най-после натъртено Стария гарван.
Властта на заклинателя държеше в подчинение всички обитатели на бивака. Всички бяха свикнали да изпълняват неговите решения.
Изглежда, в шатрата не бяха предприели нищо преди Къдрокосия Чапа да донесе нареждането на стария заклинател. Чак сега вождът подкани Сина на Антилопата и Шонкавакон да му разкажат какво се бе случило при съгледваческото гнездо край Ниобрара. Когато двамата съгледвачи разказаха всичко, Стария гарван и Чотанка се погледаха известно време мълчаливо, после вождът отсъди:
— Вие сте постъпили неразумно. Когато един мъж не напада и не се защищава, вие сте длъжни да му отнемете оръжието и да го вземете в плен без бой. Вместо двама тежко ранени беше по-добре да ни донесете скалпа на Червения Джим. Черният вълк ви се е присънил и на двамата. Не съществуват черни вълци.
Стария гарван и Чотанка запушиха. Двамата млади бойци бяха свободни.
Междувременно дежурството на Къдрокосия Чапа вече беше свършило. Той можеше да се върне в шатрата си и да легне да спи. Не го стори обаче. Огледа се предпазливо и после се пъхна бързо в шатрата, която бе принадлежала някога на Матотаупа и където все още живееха Унчида и Уинона. Огънят в средата на шатрата беше заринат, но и двете жени бяха будни, както и очакваше Къдрокосия. Те седяха в мрака край огнището. Когато младият боец влезе вътре, Унчида разрови леко жаравата, за да могат да се виждат.
Къдрокосия Чапа седна.
— Знаете ли вече всичко?
— Моят син Матотаупа е убит от белите мъже. Камък с рога е хванат в плен. — Унчида говореше, сякаш не бе на себе си, и после млъкна.
— Да. Така е. След петнадесет дни Камък с рога трябва да умре. Така иска Хавандшита. — Къдрокосия Чапа бе навел глава, като че ли тежък камък натискаше тила му. — Стария гарван и Чотанка се съгласиха с решението на заклинателя. Какво можем да сторим ние? Вас, Уинона и Унчида, никой няма да ви пусне да се грижите за пленника. Невъзможно ще бъде да го освободим.
— Че за какво ли? — попита Унчида със същия далечен и чужд глас както първия път. — За какво ли? Къде да върви, ако трябва отново да бяга от нашите шатри?
— Къде да върви ли? — Къдрокосия Чернокож зарови лице в ръцете си. — Къде да върви! Та той е нашият най-добър мъж! Най-после се върна, а ние ще го убием позорно, защото Хавандшита заповядва така! Жените не отговориха нищо.
Блещукащите искрици в огнището отново изгаснаха. „Няма вече изход“ — мина през ума на Чапа.
— Има все още един изход — каза Уинона, сякаш бе прочела мислите му. — Но той ще бъде труден за вас.
— А за теб няма ли да бъде труден?! — попита Къдрокосия Чапа дълбоко засегнат.
— Аз не съм боец, а Четансапа е далеч оттук на съгледвачески пост.
— Уинона… какво да сторя?
— Вземи най-добрия кон и препусни към Черните хълмове, за да предупредиш Татанка-йотанка и Тасунка-витко.
— Не е трудно да препусна с коня си. Но как да намеря вождовете! Времето е много късо, а пътят е дълъг.
— Знам — каза Уинона измъчена и огорчена. — Знам това.
Тогава Къдрокосия Чала разбра, че трябва да тръгне на път. Не каза обаче, че е решен да го стори. Изтича от шатрата, без да се сбогува. Спря се навън сред студената нощ да събере мислите си.
Край него в бивака наново настана безпокойство. Поставите бяха извикали нещо откъм хълмовете. От шатрите пак наизскачаха бойци и Къдрокосия скоро разбра причината. Навън сред прерията се бяха появили един кулест жребец и една бяла кобила. Месецът си бе направил харман сред облаците и гледаше оттам към земята; мустангите стояха сред полята под безцветната недействителна светлина.
— Омагьосания кон! — извика някой.
Къдрокосия Чапа позна гласа на Копиен връх.
Миг след това мустангът, а заедно с него и кобилата изчезнаха отново сред мрака между леките възвишения на тревната степ.
Мъжете останаха навън и чакаха дали животните няма да се появят още веднъж. Стария гарван беше излязъл далеко напред сред полята, тук и там се чуваше шепот.
В този миг Къдрокосия взе бързо решение и се върна още веднъж във вождовата шатра, където сега навярно бяха само жените и пленникът. Къдрокосия Чапа сам не знаеше какво точно иска. Може би искаше да види още веднъж своя някогашен другар, който му бе подарил един бизон при неговия пръв голям лов. Възможно е междувременно Харка Камък с рога да бе дошъл в съзнание. Когато Чапа влезе във вождовата типи, той намери жената на вожда наведена край пленника, чиито рани бяха превързани, а ръцете и краката му отново завързани, но така, че кръвта да може да се движи свободно.