Камък с рога стоеше с отворени очи. Изглеждаше съвсем унесен, сякаш не разбираше къде се намира или искаше да изглежда безразличен.
Къдрокосия каза на жената да се отдръпне и коленичи над пленника.
— Камък с рога! — каза той. — Камък с рога! Ти си обикалял много. Къде са Татанка-йотанка и Тасунка-витко?
Не беше сигурен дали плененият разбира думите му.
— Камък с рога! Отговори ми! Само ти си обикалял навред. Къде са Татанка-йотанка и Тасунка-витко?
Изглеждаше, сякаш раненият иска да каже нещо, но се закашля и се напъна да повърне, търсеше нещо и когато Къдрокосия му подаде една паница, той плю пръст. Все още от гърлото му не можеше да излезе звук.
— Вода! — заповяда Къдрокосия на жената. Той сам даде на пленника да пие и се нажабури.
Плененият се мъчеше да си възвърне гласа. Сигурно гърлото му беше наранено. Най-после можа да изрече нещо.
— Където бяхме… преди… да дойдем тук.
— Шатрите на главните вождове се издигат на полянката под пещерата?
Камък с рога направи потвърдителен знак.
Жената отново се приближи и даде знак на младия боец, че иска да каже нещо. Чапа се обърна към нея.
— Този… тук… се събуди веднага щом ти си отиде — съобщи тя на младия боец. — Той знае вече, че ще застане след петнадесет дни на кола и ще умре в позор.
— Замълчи, квакаща жабо! — нахвърли се ядно Къдрокосия върху нея и излезе бързо от шатрата.
Той изтича в своята типи, поиска припряно от петте жени там да му приготвят пемикан и тютюн, взе оръжията си и изтича при конете. Яхна най-добрия мустанг от своите собствени коне, взе още един кон за резерва и препусна в нощта към прерията.
Не бе казал нито на Стария гарван, нито комуто и да било другиму за своето намерение. Нека те мислят, че Чапа е отишъл да прогони вълците или да търси миещи мечки!
Къдрокосия Чапа обичаше Уинона. Никога нямаше да може да й каже това, защото неговата шатра беше пълна с жени, които се числяха към неговото семейство и за които неговата ловна плячка почти никога не стигаше. Но той искаше да направи нещо за Уинона и искаше да спаси своя другар от детинство — ако не от смърт, то поне от позора.
Къдрокосия Чапа яздеше в права посока на север-североизток към южните склонове на Черните хълмове. Вървеше по пътя, по който бе минал керванът с шатрите на Мечата орда преди единадесет години под водачеството на Матотаупа в обратна посока. Яздейки, Къдрокосия си припомни това. Тогава той се бе отскубнал заедно със своя баща Непознатата мида от белите мъже и бе попаднал в ръцете на пани. Те отново го предадоха на белите мъже, които искаха да строят железопътна линия. Той повторно бе избягал и бе намерил край Северен Плат шатрите на Мечата орда. Първият човек, когото срещна тогава, беше Харка. Матотаупа прибра малкия изгладнял къдрокос беглец в своята типи и му даде да се нахрани. Шонка изгледа подигравателно негърското момче, облечено в дрипи, но Харка веднага подари на Къдрокосия Чернокож собствените си празнични дрехи. Хавандшита освободи бащата на Къдрокосия от ръцете на пани благодарение на едно златно зърно, което Харка бе намерил веднъж край брега на реката. Така може би Хавандшита беше първият, който бе дал на пани и на белите да разберат, че в ловните райони на Синовете на Великата мечка има златна тайна, и той самият бе станал причина за всички последвали нещастия.
Къдрокосия Чапа препусна с коня си в северна посока. Макар че бързаше, той беше много предпазлив. От време на време спираше и се ослушваше или спъваше предните крака на конете си, за да изтича до някое възвишение на почвата и да обгледа оттам околността. Когато стигна до Северен Плат и брода, откъдето Мечата орда бе минала преди единадесет години, той остана да си почине за по-дълго. Конете пиха. Вече се беше развиделило и денят отново се възцари сив и студен. Реката течеше пълноводна и пенлива. Беше излязла далече извън бреговете си. Къдрокосия Чапа хвана няколко риби. Така бяха сторили на времето и момчетата на същото това място и тук Къдрокосия бе показал на индианските момчета умението си да плува и се бе научил от Харка да се придвижва с големи загребвания. По това време Харка бе неоспорваният водач на момчешката орда и под негова закрила Къдрокосия беше сигурен и щастлив. Четан, който бе пет години по-голям от тях, предвождаше тогава Младежкия съюз на Червените пера, а сега той предвождаше — вече като Четансапа — младите бойци на Мечата орда в Съюза на Червените елени, към който се числеше и Къдрокосия Чапа. Младият боец носеше с гордост снопчето червено боядисани еленови косми.