Докато ядеше последната риба, Къдрокосия премисли всичко това. Щом се нахрани, той изтича на едно по-високо място на брега, за да огледа още веднъж околността, преди да продължи пътя си. Залепи по навик ухо на земята, за да поеме шумовете от нея.
Чу нещо, което привлече вниманието му. Някъде препускаше нещо — кон, бизон или лос. Той се заслуша напрегнато. Шумът се приближаваше, и то от североизток. Колкото по-ясно го чуваше, толкова повече се убеждаваше Къдрокосия, че това е кон, кон, който се придвижва в права посока, с ездач, приближаващ се бързо към брода. Най-после той видя между вълнистите възвишения черния перчем на някакъв ездач. Кичурът коса бе украсен със снопче червено боядисани еленови косми.
Къдрокосия се изправи.
— Хи-йе!
От другата страна отвърнаха на възгласа му:
— Хи-йе!
Миг след това ездачът се появи на северния бряг на брода. Къдрокосия позна Четансапа, който подкара коня си през водата на брода. Къдрокосия Чапа го изчака на южния бряг. Четан скочи на земята.
— Какво се е случило? — попита веднага Къдрокосия Чапа.
Конят на Четан беше изнурен, от муцуната му капеше пяна, слабините му туптяха силно, а чертите на лицето на Четан издаваха силна възбуда.
— Сина на Антилопата и Шонка върнаха ли се? — запита той припряно Къдрокосия.
— В шатрите са. Шонка е тежко ранен.
— А! Ние намерихме кървави следи край съгледваческото гнездо. С кого се е бил той?
— С един черен вълк.
— С какво?
— С един черен вълк.
— Сигурно му се е привидяло нещо!… В блокхауса на Бен са пристигнали дълги ножове. Беззъбия Бен и Джим Лисицата са избягали. Матотаупа е мъртъв и скалпиран. Рибите ядат трупа му. Дългите ножове издигат палисада около блокхауса. Ще има тежки боеве. Трябва да докладвам на Стария гарван и ще трябва да изпроводим веднага пратеници при Тасунка-витко и Татанка-йотанка. Те нямаха съгледвачи край блокхауса. Надяват се на нас.
Двамата млади бойци минаха заедно с мустанга на Четан към конете на Къдрокосия Чапа.
— О, ти имаш втори кон с пресни сили! — извика Четан. — За какво ти е той? Не мога ли аз да го взема? Ще ти дам моя изморен мустанг за впрегатен кон.
— Това не е впрегатен кон. Той ми е запасен. Аз отивам при Татанка-йотанка и Тасунка-витко. Те са се разположили със своите шатри на южния склон на гористите планини на полянката под пещерата.
— Толкова наблизо? Със сигурност ли знаеш това? Добре. Какво отиваш да им съобщиш?
— Че Камък с рога е наш пленник.
— Камък с рога? Ами… — Четан преглътна, преди да може да каже нещо. — Как ви попадна в ръцете?
— Предал се е доброволно на Сина на Антилопата и на Шонка.
— Значи, знае, че баща му е убит?
— Да.
Четан, който искаше да продължи своята припряна езда, изведнъж намери време да седне край мустангите. Извади лулата си, напълни я, не успя да се справи с огнивото и го подаде на Къдрокосия Чапа да избие огън.
— Кога дойде Камък с рога при вас? Къдрокосия разказа какво бе научил от Сина на Антилопата и от Шонка и какво сам бе видял.
Четансапа избухна в ярост:
— Какви жалки койоти сте всичките! Достатъчно е Хавандшита само да ви свирне, за да заиграете! В женски дрехи трябва да ви натикат и да ви оставят край казаните, а най-добре ще бъде да ви хвърлят направо вътре! Нима Мечата орда няма вече Съвет на старейшините? Кой те изпраща при Тасунка и Татанка?
— Уинона! — призна Къдрокосия Чапа.
— Уинона, добре.
Четан също бе обичал някога Уинона и бе свирил вечер за нея на флейта, но тъй като тя не отговори на чувствата му, Четан си открадна една девойка от племето на понка, която беше хубава, плаха и почтителна.
Четан продължи да пуши.
— Как разсъждава Камък с рога сега? — поиска да знае той. — Знае ли, че баща му е не само мъртъв, но че Матотаупа е станал предател, омотан в лъжите на Червената лисица? Би ли тръгнал той на бой заедно с нас срещу дългите ножове, за да отмъсти за баща си?
— Не мога да ти кажа това, Четан.
— Не ви ли отговаря вашият пленник?
— Никой не го е питал. Стария гарван само е накарал да му кажат какво е решението на Хавандшита и жените непрекъснато му повтарят, че ще трябва да умре сред срам и позор като син на предател.
— Срам и позор за вас самите! Той е нашият най-добър мъж! Задръж си отпочиналия кон и полети като вятър към гористите планини при Тасунка и Татанка. Аз те изпращам, разбра ли? През това време аз ще се върна в бивака. Аз казах, хау!