Четансапа се наведе и вдигна лулата. Жената сякаш понечи да му помогне, ала той беше по-бърз и не й върна лулата.
— По-добре да я взема с мене! — каза подигравателно той.
Край входа на шатрата Четансапа се спря и изсвири с уста. Младите бойци, които вече бяха привлечени от вика, веднага заобиколиха своя вожд. Четансапа разпредели кой кога ще трябва да се грижи за пленника и че не бива да допускат никого до него. Храната и водата за пленника щеше да носи жената на Четан Монгшонгша. Първият определен да дежури боец беше синът на Стария гарван, който веднага зае мястото си.
Камък с рога отново беше легнал. Погледът му помръкна, макар че той държеше очите си отворени.
Четансапа отиде с лулата в ръка в отсрещната шатра на Унчида и Уинона. Жените бяха научили вече, че той се бе застъпил за пленника, и го поздравиха със сдържана благодарност и лека надежда.
— Вземи! — Четан подаде на Унчида лулата. — Може би ще успееш да разбереш дали тютюнът вътре е отровен.
— Той пуши ли от нея?
— Не, блъснал лулата. Сега Червените елени поеха дежурството край него. — Четан веднага излезе от шатрата.
На другата заран при изгрев слънце той научи от Унчида, че тютюнът е бил отровен. Четансапа веднага отиде при вожда и му заяви:
— Стари гарване! Понякога и у един голям вожд може да се всели лош дух, който отново може да бъде изпъден от друг, добър. Миналата нощ ти беше лошо омагьосан. Все пак отровата те напусна и се засели в една лула, която аз добре ще запазя, за да не причини тя друго зло. Ти отново си се освободил от лошия дух и ще застанеш на страната на Камък с рога пред Съвета на старейшините. Защото дългите ножове напредват и ние се нуждаем от всеки смел мъж. Разбра ли ме добре?
— Хау!
Стария гарван каза само тази единствена дума. Беше се слисал съвсем. Жена му седеше навътре в шатрата и гледаше страхливо и колебливо наоколо си. Четансапа хвърли заплашителен поглед към нея и излезе навън.
Минаваха дни и нощи.
Съгледвачите дебнеха не се ли задава Къдрокосия Чапа със съобщението от главните вождове. В заклинателската шатра барабанът биеше приглушено и заплашително нощ след нощ. Червените елени се събраха навън в прерията да поговорят за онова, което трябваше и щеше да дойде.
Два дни преди определения срок вождът Стария гарван съобщи рано сутринта на Четансапа, че няма да свика Съвета на старейшините. Хавандшита настоявал да се изпълни неговата присъда и заплашил, че ще преследва с духовете си всички, които се противопоставят на решението му. Вечерта на същия ден Къдрокосия Чапа долетя на коня си в бивака и донесе новината, че Татанка-йотанка пристига. Той пътувал заедно със заклинателската си шатра и можели да го очакват, щом слънцето залезе за четвърти път.
— Късно ще бъде — каза Четансапа. — Ние трябва да бъдем готови да действуваме сами.
Когато настъпи денят, определен от Хавандшита за позорното мъчение, дълго преди изгрев слънце Четансапа влезе в шатрата на Стария гарван. За този ден той бе определил себе си за дежурен край пленника. Влезе в шатрата в празничното си облекло с всичките си почетни отличия, с огърлицата от мечи нокти, със затъкнати в косите орлови пера и снопче червени еленови косми. Развърза пленника и Камък с рога се изправи. Под старателните грижи той отново си бе възвърнал силите, можеше вече да движи свободно ръцете си, макар че раните му не се бяха затворили още напълно. Той отново имаше горда осанка, но изразът на лицето му беше мрачен и не изразяваше никаква друга надежда, освен мисълта за близката смърт. Той бе имал достатъчно време да обмисли всеки въпрос. Знаеше колко голяма е властта на Хавандшита.
Четансапа отведе Камък с рога на Конския поток и го помоли да се изкъпе на същото място, на което някога двамата излизаха всяка заран да плуват и се поборят във водата. Пленникът се спусна през бързотечащата леденостудена вода и се изтри с пясък. Четансапа му подаде меча мас да разтърка тялото си, което означаваше, че пожелава на пленника да се влее в тялото му митичната сила, която, според поверието на индианците, им се предаваше от мечката.
Край тях не се мяркаха никакви любопитни. Двамата млади мъже бяха сами, за първи път от няколко години насам. Времето беше късо.
— Ще отговаряш ли на въпросите ми от кола? — попита Четансапа.
— На тебе ли? Да.
— Аз искам да ги принудя да се съвещаваме. Ще бъде трудно, но ти си навикнал на борба.
Камък с рога имаше желание да отвърне на някогашния си другар: