„Да, навикнал съм на борба от дванадесетата си година и вече съм се уморил. Оставете ме да умра бързо и храбро; ако вие не искате да го сторите, аз ще ви принудя.“
Но той не можеше да каже сега това на Четансапа и затова рече нещо съвсем друго:
— Докато виждам, че ти очакваш това от мен, ще издържа. Но едно трябва да знаеш. Ти ми свали връзките от лико и аз няма да се оставя да ме вържат повторно, за да слушам как Шонка се подиграва над баща ми и мене или да се оставя той и жените да ме петнят със своята жлъч. Ако някой пристъпи към мене с връзки, ще се боря, дори и без оръжие, и никой няма да ме върже жив повторно. Това свърши вече. Дори и вързан, аз пак можех да се защищавам.
Времето на разговора им мина.
Четансапа придружи Камък с рога към поляната по средата на бивака, където вече бе забит в земята колът. Пленникът пристъпи свободен до кола. Не носеше нито украшения, нито дрехи. Облегна се с гръб о дървото и впери поглед на изток, където след дълги сиви и студени дни слънцето отново се появи с целия си блясък.
Младите и възрастните бойци вече бяха застанали в кръг наоколо, зад тях стояха децата и жените. Унчида и Уинона също бяха дошли.
Камък с рога не гледаше никого. Погледът му се рееше над всички към мястото, където той беше принуден да убие своя по-малък брат Харпстена. Сега Харпстена щеше да бъде отмъстен. Затова мислеше Камък с рога. По-малкият му брат бе умрял, облечен в празничните си дрехи, с нож в ръка. Той, по-възрастният, щеше да умре на кола, без оръжие. Бащата на тези двама синове сега го ядяха рибите.
Хавандшита биеше барабана в своята шатра.
Стария гарван пристъпи напред и понечи да заговори, но можа да скалъпи само няколко изречения и побърза да даде думата на Четансапа.
Четансапа заговори. Наоколо беше съвсем тихо.
— Бойци на Мечата орда от племето на тетон-оглала от голямото племе на дакота! Пред нас стои Камък с рога, синът на Матотаупа. Ние всички го познавахме, когато беше момче. Повечето от нас той е предвождал, когато ние самите бяхме още деца, в Съюза на Младите кучета. На единадесет години той плячкоса пушката на един вожд на пани и уби най-силния звяр от една глутница вълци. На дванадесет години раздразни една сива мечка, за да може баща му да убие звяра. Ние чухме, че на четиринадесет години по време на своя пръв голям лов той е убил с десет стрели десет бизона. Преди още да стане боец, убил голямата сива мечка с един куршум и ножа си. Той е побеждавал много мъже в бой и е взел скалповете им. После станал боец. Играл е Танца на слънцето. Вие виждате белезите му.
Аз казах, което е добро. Сега ще кажа и което е лошо, защото не искам никого да заблуждавам, нито пък да го уговарям с хубави думи. Матотаупа, нашият прославен боен вожд, бе подмамен от Червения Джим Лисицата. Той пи миниваки и издрънка не толкова, че Червения Джим да може да намери златото, но достатъчно, за да накара Джим да продължи да го търси. Матотаупа не повярва на събранието на старейшините и вождовете и се смяташе за невинен. Сега неговият труп плува във водите на Миниа-танка-вакпала; той е бил скалпиран и сега рибите ядат месата му… И неговият син Харка не повярва нито на Татанка-йотанка, нито на Хавандшита, нито на нашите старейшини и вождове, че баща му е виновен. Той избяга тайно през нощта. Напусна своето племе. Не само баща му, и той самият е убил много мъже на дакота. Беше на служба като съгледвач против нас и ни причини много вреди. Той пазеше железопътната линия, която ние искахме да унищожим. Когато Тасунка-витко влезе в бой с лагера на железопътната линия, Камък с рога подмами нашите бойци с родния ни език и с една бойна свирка, която бе откраднал от нас, и ги остави да налетят на ножа му. Вярно е, че след това помогна на Тасунка-витко и на неговите мъже да отвлекат ранените и убити дакота. Така той стана предател към всички. Не знаеше вече къде му е мястото, защото мразеше Червения Джим и не му вярваше, но продължаваше все още да вярва на своя баща, а и на нас не вярваше. Той беше твърде много горд, за да се върне при нас като син на предател. Предпочете да продължава да ни обвинява в лъжа и убиваше нашите братя… Камък с рога! — Четансапа се обърна към своя някогашен другар. — Сега ти се върна доброволно при нас. Кажи ни, няма ли да убиваш вече мъже на дакота и готов ли си да се бориш заедно с нас срещу дългите ножове?
— Хау — отвърна запитаният ядно и отчетливо. — Вече две зими и две лета аз постъпвам така. Това могат да докажат Тасунка-витко и неговите бойци край Черните хълмове. Аз убих повече от сто златотърсачи. Мога да ви представя техните скалпове, а мъжете на Тасунка-витко намираха тези златотърсачи увиснали по дърветата.