— Знаеш ли ти, че баща ти беше виновен?
Камък с рога с мъка се овладя; стана още по-блед под кафявата кожа, отколкото беше преди.
— Ти го каза и аз го знам.
— Какво мислиш? Достоен ли е Матотаупа да бъде отмъстен?
— Достоен е. Той беше голям боец. Червения Джим уби неговия дух и тялото му. Червения Джим трябва да умре, където и да го намерим.
— А ти защо не тръгна по следите му?
Камък с рога стисна зъби, после каза потиснат:
— Върнах се при вас.
Четансапа погледна отново към насъбраните хора.
— Вие чухте всичко. Аз ви казвам: вярно е, че през последните три големи слънца Камък с рога не е убивал повече мъже на дакота, а само уачичун, които търсели злато. Той никога не е пил миниваки, това говорят всички езици. Истина е, че за всеки дакота, който е убил, той убиваше за нас по двама уачичун и дълги ножове, защото той е най-големият боец, произлязъл до днес от Мечата орда. Той е голям ловец и лесно ще снабдява с храна своя шатра.
Мъжете на дакота обикновено предлагат на смелите си вражески пленници да станат членове на нашето племе. Камък с рога се върна при нас; той е дакота и е роден в нашите шатри. Аз ви предлагам, бойци на Мечата орда, да приемем Камък с рога отново в нашите редици като истински син на Великата мечка. Дългите ножове стоят многобройни край Миниа-танка-вакпала и ние ще трябва да се бием за земята си и за бизонските стада. Камък с рога няма да бъде за нас син на предател, а смел боец, чието оръжие ще брани нашите жени и деца и нашата земя. Аз казах.
Никои не прекъсна Четансапа. И след като той свърши, дълго още цареше мълчание.
Шонка искаше да изскочи напред, но по лицето му много добре личеше какво иска да каже и Четансапа го върна обратно.
— Най-напред ще говорят отличените бойци!
Сега въпросът беше дали след Четансапа още някой от уважаваните и изтъкнати бойци ще поиска думата и по този начин предвиденото мъчение на кола да се превърне според желанието на Четансапа в открито съвещание с всички членове на племето.
Мълчанието продължи твърде дълго.
Шонка, когото бяха отхвърлили, разкриви лице подигравателно и с надежда.
— Ще говори бойният вожд на Мечата орда Стария гарван! — прекъсна най-после Четансапа тишината, която бе започнала да става застрашителна.
Стария гарван нямаше желание след късия увод, който му бе причинил достатъчно срам и мъка, да вземе още веднъж думата. Той чуваше барабанните удари и се страхуваше за себе си и за своя син. Срещна обаче погледа на Четансапа и разбра, че трябва да говори, ако не иска младият боец да разкрие срамната му тайна. Той знаеше, че трябва да поправи допуснатата грешка.
Така Стария гарван пристъпи напред и започна своята реч. Събраните го слушаха с голямо уважение. Вождът заразказва всичко, което знаеше за Матотаупа и за Камък с рога от детските му години още, и го разказваше изчерпателно. Оживяха отново големите постижения на Матотаупа като ловец и боен вожд пред очите на насъбраните хора и децата и младежите, които никога не бяха чували да се разказва за това през изминалите години, гледаха с учудени очи. В своя разказ Стария гарван не премълча, че неговият собствен най-голям син е пил заедно с Матотаупа миниваки през онзи съдбоносен ден и че също е бил омагьосан, както и Старата антилопа, улучен по-късно от стрелата на Матотаупа. Всеки разбра, че тези бойци не бяха предали никаква тайна за туй, защото те самите не са знаели никаква тайна. Стария гарван говори пели пет часа. Изводите, които той направи от собствения си разказ, можеха да бъдат приети и така, и така и според неговите думи излизаше, че Хавандшита и Четансапа са еднакво прави.
Когато той свърши, наближаваше пладне.
След като бойният вожд говори, съвсем естествено и много други възрастни и уважавани бойци поискаха думата. Решено беше Камък с рога да стои двадесет и четири часа на кола, от едната сутрин до другата. Първите шест часа бяха минали. Събранието можеше да продължи още осемнадесет часа. Никой не мислеше за почивка. Слушатели и оратори се сменяваха. Само мъжът край кола трябваше да издържи през всичкото време.
Тъй като Стария гарван говори дълго и съживи много спомени в съзнанието на бойците, и останалите оратори говориха дълго. Всеки приказва повече от два часа. Времето напредваше, слънцето вече се наклони към Скалистите планини. Камък с рога стоеше неподвижен. Мускулите и жилите на краката му бяха здрави и калени, както се закаляват само свободните индианци. Той можеше да се обляга на кола. Отдавна вече бе навикнал да понася жажда. Денят не беше горещ.
Докато слушаше, той продължаваше да гледа покрай и над главите на всички. Образът на Харпстена беше избледнял. Всички говореха за Матотаупа, продължително, изчерпателно, и синът виждаше непрекъснато пред себе си баща си, убит, скалпиран, ръфан от рибите. Камък с рога обаче бе пропуснал единствения миг, в който можеше да убие Червения Джим. Един миг той бе проявил слабост, защото беше като зашеметен.