В заклинателската шатра продължаваше да бие барабанът.
Камък с рога започваше да се измъчва сам, без някой да забележи това. Той имаше възможност да отмъсти за баща си в момента, но не го бе сторил. Нима наистина мястото му не беше на позорния стълб?
Появи се вечерният вятър. На изток небето потъмня, докато огнената прелест на слънчевия залез се скри зад облаците, струпали се над Скалистите планини. Поводът за съвета вълнуваше все по-силно мъжете, колкото повече оратори вземаха думата. Сега те не разговаряха само за Камък с рога. Говореха за белите мъже, за великите тайни, за умението на бойците на Мечата орда.
Барабанът на Хавандшита замлъкна; заклинателят навярно се беше уморил. А може би през започващата нощ той се подготвяше за часа, когато щеше да изгрее слънцето и когато по негово желание щеше да умре пленникът.
Щом вечерният светлик избледня, запалиха край кола големи огньове. Вятърът вееше на север. Сина на Антилопата и Шонка умело запалиха няколко клади така, че вятърът, който обещаваше да духа през цялата нощ, да носи виещите се пламъци и дима право към кола. Камък с рога усещаше жегата, трябваше да вдишва дима и с мъка потисна пристъпа на кашлицата. След първите часове на нощта започна да го боли глава и вече трябваше да се напряга повече, за да следи думите на ораторите. Кожата на раменете и мишците му се опърли.
Когато последният от шестимата уважавани бойци, които бяха заявили, че ще говорят, приключи речта си, вече наближаваше полунощ. Сина на Антилопата пристъпи напред и изнесе своето обвинение. Матотаупа беше убил Старата антилопа със стрелата си. Кръвното отмъщение се предаваше от баща на син и Сина на Антилопата настояваше за смъртта на пленника и неговия скалп. Настроението помрачня. Много мъже забелязаха, че Матотаупа и неговият син бяха убивали бойци и от други племенни групи на дакота и че Мечата орда е длъжна да съобщи на главния вожд Тасунка-витко за смъртта на човека, който бе подмамил коварно Тасунка-витко в капан по време на боя с лагера на железопътната станция.
Когато мина полунощ, времето сякаш започна да тече по-бързо. При изгрев слънце решението трябваше да бъде взето.
Пламъците се извисяваха буйно. Камък с рога стоеше изправен, но палещата горещина го измъчваше, пък и не можеше да не вдишва дима, затова дишането му се затрудни и сърцето му започна да бие по-бавно от отровните газове. Той знаеше кой дебнеше кога най-после силите му ще се изчерпят.
Сега заговори Чотанка. И неговата реч бе подготвена така, че да трае дълго. Той разказваше онова, за което никой досега не бе говорил. Разказа за голямото празненство на дакота, асинибоини и сиксикау. Разказваше не само с думи, а и с жестове. Играеше събитията. Безмълвните зрители се оживиха. Пристъпиха по-близо. Очите им горяха под блясъка на огъня и някои започнаха несъзнателно да му подражават, сякаш те самите наблюдаваха голямото празненство, което Чотанка им описваше. Преживяха отново състезанията на младите бойци от трите племена, сред които Камък с рога бе излязъл победител и се бе проявил най-блестящо по време на състезанията по стрелба и езда. Насъбралите се хора преживяха отново напрежението и възхищението на тогавашните зрители, защото Чотанка беше добър артист, а и синът му Копиен връх себе притекъл да му помага. Младите бойци надаваха похвални възгласи в чест на победата на човека, който сега стоеше пред тях на позорния стълб. Чотанка изигра и играта на действителните случки. Насъбралите се видяха как Харка трябваше да бъде откраднат от Тасунка, как Матотаупа и Тасунка-витко се вкопчиха в бой, как момчето Харка подаде на пленения Тасунка-витко пушката, как смело избяга Тасунка от кола на мъчението на сиксикау. Камък с рога също бе развълнуван от играта. Сега той сам стоеше край кола, сред огнените клади пред множеството… челото му пламтеше, езикът му бе залепнал за небцето, очите му горяха, белите му дробове се бореха с отровните газове, волята му за живот се мъчеше да преодолее забавящото се туптене на сърцето. Чотанка приключи пресъздаването на играта на действителните случки и заразказва сега пред очите и ушите на зрителите още веднъж за Танца на девойките. Играеше ролята на Шонка, който обвинява Уинона, преповтори отговора на Уинона и влезе в ролята на Камък с рога. Подигравателните думи се изляха още веднъж като поток върху Шонка, дума след дума: