— Сега започна танцът между нас с тебе, Шонка, куче с олигавена муцуна, Вакон, тайнство на лъжата! Двадесет и четири лета си видял ти вече, но нито един убит от тебе враг! Утре ще ти изпратя легините си, за да прочетеш по шевовете им косите от скалповете. В какво състезание да вляза с тебе? Да яздим? Та ти си хванал мустанг, който прилича на скакалец; едва от време на време прави по някой скок! Или може би искаш да играем на топка? Но не, защото може да ми се прииска да те взема за топката и да те запратя с пръта си във вратата. Това би било най-полезната ми постъпка. Шонка, аз няма да давам отчет пред тебе, но ще отговаря на въпроса на смелите и уважавани бойци: аз бях този, който разговаря през миналата нощ с Уинона, моята сестра!
Когато Чотанка повтори подигравателната реч, няколко деца се разсмяха гласно, най-напред две момчета, които носеха знака на заместник-вождове на Съюза на Младите кучета, а заедно с тях и едно малко палаво момиченце. Родителите не бяха изпратили децата да спят; който не се чувствуваше уморен, можеше да остане през нощта и да преживее всичко отново. Момчетата и момичетата бяха възбудени от онова, което се разиграваше пред тях. Нервите им бяха силно изопнати. Подигравателната реч обаче им допадна, а играта на Чотанка им доставяше удоволствие. Те започнаха да се възхищават от Камък с рога, който бе излязъл победител въз всички състезания и притежаваше тайнствен кон. Шонка обаче те никога не бяха обичали. Сега прекомерната им възбуда се отприщи в шумен смях.
Когато децата се разсмяха, Шонка излезе из кожата си.
— Смрадлив предател! — извика той към пленника. — Мърша на миеща мечка, подскачащо по земята прерийно псе, пърхаща кокошко! Дебнеш рис и убиец! Как само си се облегнал на кола, защото краката не те държат вече! Ти издебна собствения си брат и му заби ножа в гърба, когато той беше още дете! Разкъсваше заедно с белите мъже мъртъвци, за да не може никой след това да ги познае! Това си ти! Ще го признаеш ли най-сетне?!
Камък с рога пристъпи крачка напред, за да се отдели от кола. Беше добре дошло за него, дето Шонка му даде повод с подигравката си да се отдръпне, защото излезе по този начин от гъстия дим.
— Шонка! Ти лъжеш!
— Аз говоря истината! Нима ние не намерихме убитите? Нима ще откажеш, че ти уби Харпстена? Ще откажеш ли, че си страхливец? Ти си знаел, че Червения Джим, нашият най-голям враг, се намира в блокхауса на Беззъбия! Защо не го уби? Дойде при нас като вайкаща се баба, без оръжие, за да ни молиш за помощ! Твоят баща е предател. Ти обаче не си дори достатъчно мъж, за да отмъстиш за него!
— Замълчи! — рече Камък с рога. Гласът му беше прегракнал не само от едва заздравелите рани, но и от вдишвания дълго време дим. — На теб сметка няма да давам.
— Как ме нарече ти? Разлигавено куче? Време е да ми потекат лигите. Тези лиги са тъкмо подходящи за тебе!
Шонка скочи напред, за да заплюе невъоръжения. Четансапа понечи да се намеси, ала вече беше късно. Камък с рога удари Шонка с юмрук в брадата така, че зъбите на Шонка изтракаха. Лигите потекоха от ъглите на устата на Шонка и той полетя към земята.
Сина на Антилопата, по-малкият му брат и двама други бойци притичаха, за да хванат пленника.
Гладкото тяло се плъзна между краката на един боец и с бързо премятане на краката Камък с рога успя да го извади от равновесие, та боецът падна по лице. За част от секундата Сина на Антилопата, който бе измъкнал ножа си, остана като зашеметен и това бе достатъчно. Преди още той да се нахвърли с оръжието си върху невъоръжения пленник, Камък с рога успя да му отнеме ножа. Камък с рога хвърли плячкосания нож на Четансапа, който го пое умело. Блъсна Сина на Антилопата с юмрук в гръкляна и онзи не успя да си поеме дъх. На по-малкия му брат, който беше още момче и не бе приет за боец, той преметна със светкавична бързина дългите черни плитки около врата и ги пристегна на тила. На третия боец, който сега се хвърли с нож в ръка, Камък с рога избяга и като се изплъзна от удара, започна да го разиграва така сръчно, ха насам, ха натам, пак насам, пак натам, че зрителите несъзнателно завикаха одобрително. Междувременно Сина на Антилопата и боецът, когото Камък с рога най-напред бе повалил, отново се бяха изправили на крака и замахнаха с еластичните си тояги, за да ударят пленника. Само че Камък с рога беше по-бърз от тях. Той блъсна силно единия в стомаха и боецът се олюля назад; скочи откъм гърба върху Сина на Антилопата и му дръпна тоягата от ръката. Не се възползва от оръжието, а само го хвърли на Четансапа. Когато притичаха и други бойци, за да хванат или убият пленника, той изви ръката на първия, която стискаше нож, блъсна го с юмрук в стомаха, извърна се назад и побягна през най-голямата клада.