Прекоси между неколцина изненадани зрители, скочи над главите на двете момчета, които се бяха присмели на Шонка, и се скри между шатрите.
Всеобщ вик сподири ненадейния му успех. Двете момчета, които бяха заместник-вождове на Младите кучета, нададоха радостни възгласи. Редиците на присъствуващите се разкъсаха; мнозина побягнаха по дирите на избягалия.
Четансапа не взе участие в преследването. Дълбокият звук на неговата бойна свирка събра и онези от Червените елени, които бяха понечили да сподирят Камък с рога.
Стария гарван, Чотанка и останалите старейшини стояха със строги лица на поляната пред празния кол. Шонка се изправи отново на крака и загледа тъпо, когато извърна поглед към празния кол. Започна да се занимава колкото се може по-демонстративно с разкъсаната си от „черния вълк“ и превързана още китка на ръката, за да покаже, че като ранен не е могъл да се защити и само заради това са го победили.
И ето неочаквано през редиците на стоящите в полукръг кран кола бойци се разнесе шепот на учудване. Докато възбудените гласове на преследвачите се чуваха откъм потока. Камък с рога спокойно излезе из сянката на шатрите. Вдъхна още няколко пъти дълбоко свежия въздух и после отново пристъпи под блясъка на пламъците към кола.
Повикаха преследвачите обратно.
Камък с рога погледна за първи път в очите мъжете, които стояха пред него.
— Шонкавакон излъга — заговори високо той, — аз трябваше да ви докажа това. Не от страх дойдох аз при вас, а по своя воля. Затова и сега се върнах отново, макар че никой от вас не можеше да ме залови или да ме задържи. Хау.
Четансапа излезе напред.
— Аз знаех, че ти мислиш така и че ще постъпиш така.
Думите им бяха поздравени от бойците от Съюза на Червените елени с живо одобрение. Неколцина по-възрастни бойци също нададоха одобрителни възгласи. За обвиняемия пред кола сякаш всичко бе спасено.
В този миг обаче Камък с рога чу как в заклинателската шатра барабанът отново заудря и той знаеше, че борбата не беше приключена. Шонка побърза да хвърли нови дърва в огъня. Четансапа не го спря; това би възбудило подигравка и презрение, загдето Камък с рога не може да понесе дори и най-слабото мъчение, та другарите му трябва да се страхуват за него като за малко момиченце.
— Сега аз те питам, Камък с рога — заговори Четансапа, — готов ли си да ни кажеш онова, което ние трябва още да научим?
— На смелите и честни бойци сред вас аз съм готов да отговарям. Но след това и аз ще трябва да ви поставя един въпрос.
— Можеш да го сториш. Кажи ни сега: защо уби своя брат, който беше още дете?
— Шонкавакон е подигравал толкова дълго моя брат, който беше още дете, че е син на предател, докато най-накрая Харпстена облякъл празничните си дрехи, скрил ножа си под тях и дойде при нас, за да убие един бял човек и да умре смело пред очите на баща си и на своя по-голям брат. Аз убих моя брат, защото моят баща искаше от мен, неговия син, да убивам всеки, който се изпречи насреща ни с оръжие в ръка. Иначе Матотаупа бе казал, че ще ме пъхне е женски дрехи и ще ме унищожи. Тогава аз сам бях още момче. Съдете вие; кръвта на Харпстена също настоява да бъде отмъстена. Хау.
— Ти беше ли там, когато обезобразяваха труповете? — продължи да пита Четансапа.
— Не. Баща ми и аз дойдохме по-късно.
— Ние ти вярваме. Какъв въпрос искаш ти да ни поставиш на нас?
Камък с рога се огледа. Утрото вече сивееше. По волята на Хавандшита настъпваше смъртният час. Пленникът чуваше барабана и мислеше, че трябва да умре, след като бе изразходвал младите си сили в продължение на десет лета и зими в една унищожителна и безполезна борба. Той отново мислеше за своя убит баща. Мислеше за Червения Джим, който бе избягал, и мислеше за Хавандшита, който барабанеше в своята заклинателска шатра и който щеше да излезе оттам заедно с първия слънчев лъч. Досега заклинателят въобще не бе излизал на култовата площадка и сред събранието. Това показваше, че той е неумолим.
— Къде е Къдрокосия Чапа? — попита пленникът.
Боецът излезе напред.
— Къдрокоси Чапа! Кажи истината! — извика му Камък с рога, като се мъчеше да си поема въздух сред пламъците и дима. — Кой даде на белите мъже, а заедно с тях и на Червения Джим, да разберат, че в ловните райони на Мечата орда има злато и че вождът Матотаупа знае неговата тайна? Защото не току-така Червения Джим пристигна при нас край Конския поток с големи подаръци и с миниваки! Говори!
Къдрокосия Чапа мълчеше ужасен.
— Говори! — извика му Камък с рога. Пламъците и димът го измъчваха все по-силно, защото Шонка кладеше огъня колкото му сили държаха.