Заспа. Главата му гореше и той сънува лошо. Миналото отново се надигна в сънищата му. Шатрата се изпълни с фигурите на пияните мъже, които тайно бе наблюдавал като момче: Старата Антилопа и най-възрастния син на Стария гарван повърнаха и изпоцапаха всичко. Яви му се баща му, победителят на сивата мечка, украсен с орловите пера, а след това пръхтящ и викащ заедно с пиещите в блокхауса мъже. Помисли си, че отново стои на кола, а Татанка-йотанка все не идваше. Не идваше и не идваше! Всички изоставиха Камък с рога и започнаха да го заплюват, а Шонка се примъкна, за да натика пръст в устата му и да изтръгне сърцето му от тялото.
Камък с рога се сепна в съня си и ръката му посегна към оръжията, които Четансапа му бе донесъл. Сграби ножа. Мина известно време, докато разбра къде се намира и че бе сънувал. Край него стоеше Унчида. Жените не бяха лягали. Бяха чули онова, което Камък с рога говореше насън, но той не знаеше това.
Не искаше да заспи отново, защото се страхуваше от сънищата си. Затова остана с втренчени в бледо осветената шатра очи. В дъното, на един от прътовете, висеше кожата на огромната гризли, която Матотаупа бе убил. Харка бе участвувал като момче в лова. Костеният лък висеше там, лъкът, с който Матотаупа и Харка бяха „стреляли в слънцето“!
Откъм заклинателската шатра на Татанка-йотанка се разнесе монотонен хипнотизиращ напев.
Развидели се. Унчида освободи както обикновено едно чергило от колчето, за което бе завързано, и го отхвърли нагоре. Утринната светлина нахлу вътре. Откъм потока се разнесоха веселите викове на момчетата. Камък с рога нямаше още сили да отиде да се изкъпе. Остана да лежи. Не спеше, но и не говореше.
Към обяд, когато Унчида отново му даде да се подкрепи с малко храна, той се отправи към потока. Целият бивак беше на крак и всички го проследиха с погледи. Но той сам пред себе си се преструваше, че всичко му е безразлично, за да може да изрази безразличието си и външно. Отнякъде изникна дългокракото черно вълчо куче и тръгна подире му, сподирено от няколко гласове:
— Черният вълк! Омагьосаният вълк!
Край мястото за къпане Камък с рога видя Четансапа и Чапа, които го бяха видели и бяха учудени, че отново е станал на крака. Той не искаше да се застоява никъде, но все пак погледна към две момчета — едно стройно, почти слабо тъмнокожо момче и едно набито, малко хлапе, които умело демонстрираха умението си да плуват и да се потапят на дълбоко, особено когато забелязаха, че бяха привлекли погледите на мъжете. Камък с рога си спомни, че двете момчета бяха носили на култовата площадка знака на помощник-предводители на Младите кучета, че се бяха надсмели над Шонка и бяха посрещнали с радостни възгласи победата на пленника край кола. Едното от момчетата приличаше много на Четансапа.
— Твой син ли е? — попита Камък с рога.
— Моят син. Осем лета е видял вече.
Камък с рога се усмихна — за първи път след много години — и лицата на двете момчета просияха.
Камък с рога се върна в шатрата и спа чак до вечерта, без никакви сънища.
През нощта остана буден. Задаваше от време на време по някой въпрос на Унчида и Уинона и те му отговаряха спокойно и простичко. Казаха му, че кулестият жребец, който имал завивка на гърба, и бялата кобила все се навъртали наблизо, но се плашели от непознати хора. Камък с рога можел много лесно отново да ги хване. Бяха донесли огърлицата му от мечи нокти и украсения с раковини колан. Перата от опашката на бойния орел бяха изчезнали. Четансапа не ги дал — каза Уинона, запазил всичките, и двете разрошени стари.
Девойката бродираше празнична дреха от лосова кожа. През нощта дрехата беше готова.
Сутринта Камък с рога отиде отново на потока, много рано, преди изгрев слънце, защото не искаше да срещне никого. Беше денят на Съвета на старейшините и той очакваше неспокойно какво ще решат уважаваните мъже. На кола го бе обладало спокойствие, което приличаше на тъмна нощ. Сега обаче в душата му бяха нахлули първите светлинни на надеждата. Той беше в своята шатра. Бе видял отново Унчида и Уинона. Бе разговарял с някогашните си другари. Постепенно нишките, които го свързваха отново с живота в някогашното му племе, заякнаха и вече щеше да бъде много болезнено, ако се наложеше пак да ги разкъса.
Преди Четан, който участвуваше в Съвета, да отиде на събранието, той дойде заедно с Чапа да посети Камък с рога в шатрата му. Тримата другари от детинство седнаха край огнището и запушиха. Камък с рога беше доволен, макар че лулата му беше напълнена с тютюн от червена върба.