— Старейшините и вождовете ще се съвещават за тебе — обясни Четансапа — и ще те извикат пред събранието, може би след няколко часа. Имаш ли да облечеш някаква дреха?
Камък с рога изпръхтя с уста:
— Нима дрехата е толкова важна за вас? Изглежда, аз доста съм отвикнал от правилата, които царят в един бивак.
Уинона пристъпи напред и показа на Четан готовата празнична дреха, която тя бе ушила. Боецът остана много доволен.
За сметка на това Камък с рога никак не беше доволен.
— Та това е дреха за вожд; аз няма да я облека! — Струваше му се смешно и неприемливо, че изобщо трябва да се разговаря за подобно нещо.
— Вземи тази дреха — извика Къдрокосия Чапа — и се приготви да те изберем за боен вожд! Предстои ни тежка борба с дългите ножове. Ти ги познаваш и умееш да се биеш.
Четансапа добави:
— Стария гарван ще се откаже от поста си — и хвърли към своя другар от детинство поглед, който сякаш казваше: „Ти знаеш защо!“
Камък с рога се почувствува несигурен и силно възбуден.
— Ти всякога си обичал да се шегуваш — отвърна той на Къдрокосия Чапа, — но това, което сега ми каза, беше излишна насмешка. Аз никога няма да бъда вожд, ти знаеш това толкова добре, колкото и аз. Ще изберат Четансапа и кому другиму аз бих се подчинявал с по-голяма радост, ако изобщо стана някога боец на Мечата орда?
Четан се сбогува, тъй като заседанието в съвещателната шатра започваше. Къдрокосия Чапа остана, но разговорът не можа да продължи. Леката разпра между двамата другари от детинство още сковаваше езиците им. Мислите на Камък с рога бяха станали бавни, трудно му беше да мисли и той дълго още се ядосваше над забележката на Къдрокосия Чапа за избора на нов боен вожд. Чапа от своя страна съжаляваше, че бе засегнал завърналия се другар, когато всъщност искаше да го зарадва.
Къдрокосият боец обаче не искаше да си отиде и да остави другаря си от детинство сам, докато заседанието в съвещателната шатра обсъждаше по-нататъшната съдба на завърналия се. Чапа забеляза как Камък с рога започваше да се ослушва. Гласовете на говорещите стигаха дотук, но думите не можеха да се разберат. Докато Чапа наблюдаваше скришом другаря си, който седеше срещу него край огнището, той разбра, че за Камък с рога двата дни и нощи край кола, безкрайно проточилият се съд над него и всички възкресени спомени не бяха отминали с това, че завърналият се можа да остане жив и че отново си беше у дома, че спеше и можеше да утолява жаждата си. В тялото и в представите си той сигурно още продължаваше да преживява всичко, което се бе случило. Изведнъж Чапа разбра остротата, с която другарят му бе отговорил. Стори му се, че сега започва да го разбира по-добре. Камък с рога беше все още много уморен. Чапа ясно виждаше това и заради физическата умора Камък с рога трябваше да си легне отново и да заспи. Но Съветът на старейшините заседаваше и решаваше неговата съдба. През тези дълги часове единствено достойното и честно държане би било Чапа да поведе разговор със своя другар за най-сложните въпроси, които вълнуваха навярно еднакво и двамата и които бяха много по-важни, отколкото въпросите за съществуването на отделен човек, защото засягаха живота на мнозина.
Когато мислите на къдрокосия Чапа стигнаха дотук, той каза:
— Ти си прекарал две лета и две зими в Черните хълмове, Камък с рога. Ти знаеш повече от нас. Вярно ли е онова, което разнасят езиците, че сега там щели да надойдат много уачичун?
Заговореният видимо бе откъснат от някакви свои собствени мисли. Извади лулата от устата си.
— Вярно е. Не на онова място, което знаеше Матотаупа и което аз знам, а в северните Черни хълмове белите хора са намерили злато. Не такова злато, което може да се събира на камъчета и каквото са тръгнали да търсят крадците и убийците като Червения Джим и неговите другари, пък и някои отделни златотърсачи. Белите мъже са намерили злато, което се е сраснало със скалите и което те добиват със своите сечива. Това не може да направи сам човек. Трябва да работят много хора заедно; те са принудени да живеят непрекъснато заедно; нуждаят се от големи количества храна и пиене. Те ще трябва да си построят нова железопътна линия, ако искат да осъществят своите планове. Успеят ли да се установят там, ще избият всичкия дивеч на дакота в планинските гори. Те ще ни отнемат местата, на които построяваме нашите биваци. Изобщо няма да искат да ни търпят повече из тези планини. Затова сега подсилват военната охрана на фортовете и строят нови станции за своята милаханска, тая тяхна железница.
— Значи, това е вярно. — Къдрокосия Чапа имаше чувството, сякаш денят притъмня. — Камък с рога — попита той след известна пауза, — ти как смяташ? Ти си бил много лета и много зими сред белите мъже. Знаеш колко са на брой, познаваш оръжието, сечивата им. Аз също съм живял сред бели хора, под ударите на бича на белите мъже, чак до единадесетата си година. После дойдох при вас, дакота. Живях и се борих заедно с дакота. Казвам ти обаче открито, никога не съм вярвал, че ние ще можем да попречим на белите мъже да построят железопътната линия и да ни отнемат земята, щом твърдо са решили това и щом като Великия баща във Вашингтон им помага.