— Какво искаш да кажеш с тези думи? — По изпънатата върху скулите на Камък с рога кожа отново се появиха огнени петна.
— Искам да ти кажа онова, което често съм казвал и повтарял на нашите вождове и на нашите заклинатели, само че без моите думи да намерят отклик у тях. Ние не бива да се надяваме само на нашето оръжие. Ние трябва и да научим нещо.
— Какво искаш да научиш?
Лулата на Камък с рога изгасна. Той изтърси остатъка от тютюна в огнището. Мислите му, които бавно се бяха съсредоточили, сега бяха пришпорени от ново напрежение.
— Ние трябва да се научим да живеем с по-малко земя — започна да обяснява Чапа. — Ние ходим на лов за бизони; белите мъже ги отглеждат. Ние залавяме мустанги; белите мъже ги отглеждат. Защо и ние да не правим така? Ние не можем да засаждаме върху тази жалка прерия, където живеем сега, царевица, както някога вашите бащи са я садили на плодородната почва край езерата и големите реки. Да отглеждаме бизони и коне обаче можем. Защо не започнем да го правим, докато е още време?
— Защо мен питаш за това?
— Защото освен мене ти си единственият боец в Мечата орда, който наистина познава белите мъже. Всички останали само сънуват.
— Нима ти смяташ, Къдрокоси Чапа, че синът на един предател, по чиито ръце още лепне неотмъстена кръв, може да бъде добър съмишленик за тебе?
— Добър или лош! Какво значение има за мен това? Сега аз съм съвсем сам. Четансапа също не ме разбира.
— Кой е вашият мирновременен вожд?
— Хавандшита.
— Тогава остави всякакви надежди, Къдрокоси Чапа. Хавандшита ще преследва всеки, който иска да отнеме силата и уважението, с което се ползуват неговите ловни заклинания, той никога няма да одобри твоите планове.
— Страхуваш ли се, Камък с рога?
В очите на завърналия се проблесна искра.
— Ти какво искаш от мене?! — разяри се той.
— Да се застъпиш за онова, което всъщност не може и сам да не мислиш. Нима ти не беше казал в своята снежна колиба още като момче на Четан, че ние не можем да прогоним белите мъже, защото, колкото и да ги прогонваме, непрекъснато ще идват пак нови?
Камък с рога скочи.
— Че върви пред Съвета на старейшините и кажи на вашите вождове и старейшини, че Камък с рога не иска да вдигне бойната секира и не вярва в победата на дакота! Камък с рога наистина се е бил, но сега, след като белите мъже са убили и скалпирали баща му Матотаупа, той предпочита да отглежда мирни бизони и мустанги! Нека заклинателите и старейшините обмислят всичко това, преди да приемат отново в своите шатри такъв човек! Кажи им, че моят език е излъгал, когато изрече думите: „Готов съм да се бия с вас срещу дългите ножове.“
Чапа дълго не знаеше какво да отговори. Най-после каза натъжен:
— Братко мой, та аз също се боря. — При тези думи къдрокосият боец погледна открито в очите своя приятел от детинство. — Разбирам. Аз твърде рано те засипах с моите собствени грижи. Но и ти трябва да ме разбереш. Дълги лета и зими аз не съм намирал никой, който дори да се съгласи да ме изслуша.
Завърналият се все още стоеше прав. Вървеше нагоре-надолу из шатрата. Най-после попита:
— Какво мислят Татанка-йотанка и Тасунка-витко днес за тези неща?
— Те искат да се бият и не мислят за нищо друго. Те притежават договорите, сключени с уачичун за цялата наша безкрайна земя до Плат на юг и до Мисури на север, и искат да наложат с пушки и ножове да се спазват тези договори. Недей забравя, че никой от нашите вождове не е бил досега в град.
Камък с рога се спря на място.
— Къдрокоси Чапа! Като момче аз престъпих решенията на нашите вождове и старейшини. Изразходвах безцелно силите и сръчността си. Проливах кръв на дакота. Бях станал самотник като настървен елен, който се нахвърля върху всички стада. Вървях по неправилен и унищожителен път. Ако сега мъжете на Мечата орда се съгласят да ме приемат в своите редици — ти чуваш гласовете в заклинателската шатра, но аз все още не знам какво решение ще вземат нашите бойци, — ако те обаче отново ме приемат в нашите шатри, то аз ще се подчинявам на нашите вождове и старейшини и ще върша онова, към което те ще ме призоват заедно с всички наши бойци. Искам да изкупя вината си. Искам да отмъстя за своя убит баща, искам да се бия срещу белите мъже, които се канят да нарушат своите клетви и сключените с нас договори и да ни отнемат и последното място за подслон. Аз казах, хау. Но ако ти искаш да спечелиш нашите мъже да научат нещо ново и да започнат нов живот, то твоите думи ще ти помогнат малко, а моите — никак. Залови се и почни да отглеждаш мустанги. Ако това ти се удаде в нашата земя тук и при нашия начин из живот, ти ще привлечеш вниманието и одобрението на нашите бойци. Научил ли си се като дете при белите мъже да отглеждаш добитък?