— Не, аз берях памук.
— Смяташ ли, Къдрокоси Чапа, че белите мъже ще ни оспорват правото над прериите и горите, ако започнем да отглеждаме мустанги и бизони?
— Тогава ние няма да имаме нужда от толкова много земя, както сега, когато живеем от лов.
— Не, от по-малко, това е вярно. — Камък с рога седна отново край огнището. — Но мъжете и жените от племето на семиноли са обработвали земята в земните, които уачичун днес наричат Джорджия, и въпреки това са ги изпъдили. Те избягали в блатата на Флорида и отново започнали да сеят и след седем години тежки борби пак ги изгонили и ги затворили в резерват далеко от тяхната родина, след като дългите ножове предали и заловили вожда им Оцеола. И днес още няколкостотин семиноли живеят скрити в блатата, това е всичко. Белите мъже не търпят край себе си никакъв свободен народ, няма значение дали той ще ловува, ще отглежда добитък, или ще обработва земята. Те преследват и убиват всеки, който не им се подчинява.
Къдрокосия Чапа преви гръб и наведе глава. После каза:
— И все пак ще бъде по-добре да научим повече от това, което знаем.
— Започни, Къдрокоси, както ти казах, и не мисли, че аз не мога да те разбера. Аз също имам мисли, които никой не иска и да чуе. Аз знам какво означава това — никой да не споделя мислите ти. — Докато говореше, Камък с рога си играеше с украсения с раковини колан.
— Искаш ли да ми кажеш какви са тези твои мисли? Завърналият се помълча.
— Ще ти ги кажа — рече той след това. — Може би, Къдрокоси Чапа, ти няма да ме сметнеш в своите съкровени мисли за огъваща се тръстика и за предател. Аз мисля, че бойците на прерията не бива повече да се избиват помежду си!
— Но ние не можем да търпим бойците на пани в нашите ловни райони! Те избиват нашия дивеч!
Завърналият се сведе поглед, пресече разговора, като замахна с ръка, и напълни отново лулата си.
Чапа също не каза нищо повече и Камък с рога отново потъна в мълчанието, от което го бе извадил къдрокосият боец.
Отвъд в голямата шатра продължаваше съвещанието за сина на Матотаупа. Сега гласовете отново се чуваха ясно, след като двамата приятели бяха прекъснали своя разговор. И като дванадесетгодишно момче Камък с рога бе седял така в шатра — тогава в шатрата на заклинателя — и бе долавял гласовете на мъжете, които обсъждаха в съвещателната шатра виновен ли бе баща му, или невинен. Образът на убития му и скалпиран баща, чийто труп сега ядяха рибите, отново изплува пред него и пак започна да го преследва. Отвред го дебнеха спомени. Крайно време беше да му възложат да върши нещо, иначе мислите му щяха да го уморят.
Къдрокосия Чапа се сбогува и си отиде. Камък с рога остана сам с двете мълчаливи жени. Тъй като трябваше да чака, докато го извикат пред Съвета, той не биваше да напуска своята типи. Усещаше гласовете на съвещаващите се мъже като ножове, които стържат кожата му. Той не искаше нищо друго, само решение, решение, което да бъде неотменно.
Едва късно след обяд дойде очакваният пратеник на Съвета. Беше сам Четансапа.
Камък с рога се изправи. На гърдите му висеше огърлицата от мечи нокти, той беше облякъл легините си с косите от скалпове. Горната дреха не бе облякъл. Съвсем жив беше още споменът как той сам подигра на големия празник Шонка за прекалено украсената му дреха. Не искаше и той да се направи смешен по същия начин. Всичко, което можеше да намали уважението, с което се ползуваше, и да унизи гордостта му, го засягаше като човек, останал без кожа. Наистина не беше прието боец да се явява без горна дреха пред Съвета на старейшините, но всеки знаеше как и в какво състояние бе донесен Камък с рога в бивака и тъй като той не участвуваше в Съвета, стори му се по-достойно да не прикрива нищо, отколкото да се издокара. Четансапа понечи да даде знак на Уинона, но бе забравил за опитното съгледваческо око на своя другар от детинство и когато срещна погледа му, веднага се отказа от всякаква потайност, сам пое спорната дреха, прехвърли я през ръката си и я внесе в Съвета на старейшините. Камък с рога се учуди на това на пръв поглед детинско и безсмислено упорство от страна на един опитен боец, който по всяка вероятност сигурно вече бе избран за боен вожд на Мечата орда, а сега, се държеше като жена, която иска да облече упорито дете. Камък с рога все още се чувствуваше чужд дори и пред най-добрия от своите някогашни другари.