Двамата бойци влязоха заедно в съвещателната шатра Вътре седяха в кръг уважаваните мъже на племето, облечени всички в празничните си дрехи, със затъкнати орлови пера в косите или с корони от орлови пера, а също и с украса от дълги шлейфове от орлови пера и бизонски рога. От горната страна на кръга бяха седнали Татанка-йотанка, Хавандшита и бойците, които бяха съпровождали Татанка-йотанка, както и Чотанка и Стария гарван.
Четансапа седна до Чотанка. Камък с рога остана прав.
Татанка-йотанка се изправи и заговори и всички насочиха погледи към завърналия се:
— Камък с рога, сине на Матотаупа! Съветът на старейшините на Мечата орда и главните вождове на дакота решиха да те приемат отново в нашите шатри и в редовете на нашите бойци. Ти ще ни донесеш скалпа на Джим, щом тая Лисица се осмели да дойде отново в нашите ловни райони. Дългите ножове са дошли на голяма група при Миниа-танка-вакпала и строят палисади. Ние ще се съвещаваме как бихме могли да ги победим. Ти си опитен в боя и умееш да си служиш с оръжието. Затова Тасунка-витко ми даде да ти донеса това тайнствено желязо. Той казва, че ти добре го познаваш.
Татанка-йотанка издигна високо една двуцевна карабина. Камък с рога пристъпи напред и я пое вдървено. Татанка-йотанка продължи:
— Стария гарван ни помоли да му разрешим да се откаже от званието боен вожд. Той е уморен; ние ще изпълним желанието му. Четансапа предложи на бойците на Мечата орда да изберат за боен вожд тебе, сина на Матотаупа. Нашите мъже не само са чували как ти умееш да се биеш като боец. Те трябваше и сами да се убедят в това и са го видели пред кола. Ние имаме доверие в теб.
Кръвта плисна в лицето на Камък с рога. Тъй като досега беше блед, всички видяха как пламна лицето му и завърналият се съжали, задето бе издал чувствата си. Клепките му се спуснаха наполовина и скриха израза на очите.
— Искаш ли да кажеш нещо? — попита Татанка-йотанка.
— Да.
— Говори тогава като член на нашия съвет!
И все пак Камък с рога не отговори веднага. Искаше добре да оформи думите си и да ги изрече без запъване. Видя отново лицето на Къдрокосия Чапа, макар че Чапа не беше в шатрата. Но Камък с рога видя лицето на своя другар от детинство и чу отново въпроса му: „Страх ли те е да изречеш истинските си думи?“ А как беше в действителност? Страхуваше ли се наистина завърналият се, че може отново да изгуби всичко, което тъкмо си бе възвърнал, ако изкажеше гласно мислите, които никой нямаше да иска да чуе — или може би всъщност не мислеше нито за собственото си колебание, нито за онова, което Чапа искаше от него, а беше съгласен да се бие заедно с всички тези мъже, да отмъсти и да убива враговете, където и да ги намереше?… Беше ли решен да върши това и нищо друго?
Камък с рога стоеше пред вождовете и старейшините и не биваше да мълчи повече. Онова, което каза, не беше лъжа и все пак не бе истината.
— А как ще ми се подчиняват Сина на Антилопата и Шонка?
— Те ще се подчиняват на решението на Съвета и на своите главни вождове, хау. Ние очакваме от теб, че ще водиш мъжете, защото можеш да го сториш и защото те искат ти да ги водиш. Има ли друг път, по който би могъл по-добре да изкупиш вината си и да умилостивиш мъртвите?
Камък с рога мълчеше.
Четансапа се изправи. Той държеше в ръка корона от орлови пера, която бе стояла досега върху една завивка.
— Вземи — каза той, — перата за нея ние намерихме у тебе. Ти си убил през двете минали лета повече от сто души златотърсачи. Твоите белези от рани ни разказват колко често си бил раняван и че си принесъл жертвоприношение на слънцето. Погледни тези пера! Твоите дела и рани са изрисувани по тях. — Четансапа показа резките по дръжките на перата и червените къдрави перца по краищата им. — Ела! Ти ще носиш орловите пера и дрехата на вожд. Отсега нататък името ти ще бъде Токай-ихто. Ти ще ни предвождаш, ние знаем това! Името ти даде Тасунка-витко.
Токай-ихто облече обшитата с бродерия дреха и пое короната от орлови пера. Преброи и огледа още веднъж перата. Имаше и две по-стари, необикновено големи, но не така хубави, защото бяха малко разрошени, и само Токай-ихто знаеше, че тези две пера бяха от годината, когато момчето Харка се бе сприятелило с един орел. Токай-ихто издигна с двете си ръце короната от орлови пера и я постави на главата си.