Докато Силен като елен се промъкваше най-винимателно по склона нагоре, Харка остана сам. Огледа оръжието, което му бе останало — камата, гъвкавата тояга и ласото. Револвера си беше оставил в шатрата. В прерията беше много трудно да се набавят куршуми. Той не искаше да пропилее онези, които му бяха останали, но сега съжали, дето огнестрелното оръжие не му бе под ръка. Впрочем той не мисли дълго за това, защото подобни размишления бяха съвсем ненужни и нямаше да го доведат доникъде. Съсредоточи вниманието си само върху това да дебне и да разсъди какво можеше да е изплашило и разярило така силно лоса. Ако беше ловец, той щеше да последва побягналото животно.
От другаря на Харка не се чуваше нищо; той се промъкваше безшумно. Конете стояха все така спокойни.
Харка зачака час след час. Като син на ловен народ, още от съвсем малък той се беше научил да чака; не беше нетърпелив като белите момчета. Когато изминаха три часа и Силен като елен все още не се връщаше, Харка закачи юздите на конете на един клон и се промъкна предпазливо назад към края на гората. Огледа мястото, където се бяха разположили сутринта и където така им се бяха усладили печените пъстърви. Двете завивки от бизонска кожа все още лежаха там, макар и в окаян вид. Но дори лосът не бе успял да ги накъса съвсем. Харка ги придърпа към себе си сред храстите. Върху клона на един грамаден бор висеше единият крачол на легините му, в тревата се валяше втори; единият беше на Харка, а другият — на другаря му. Коланите и престилчиците, които те си връзваха отпред и отзад за коланите, бяха там, освен това и три мокасина. Сред потока, на един праг по-надолу, под малък водопад танцуваше един крачол, който непрекъснато се въртеше в кръг, потопяваше се и отново изплуваше нагоре. Четвъртия мокасин Харка откри на отсрещния бряг на върха на млад бор. Стрелите бяха разпилени на брега, една се клатушкаше върху един камък под водата.
Харка реши, щом се стъмни, да събере всичко, което бе останало. Засега той се върна обратно в гората с двете завивки и отново седна на мястото си край конете. Когато падна здрач, Силен като елен се върна. Изглеждаше много уморен и се хвърли на земята до Харка. След това обаче веднага скочи на крака, за да опише с мимики какво бе направил и какво бе намерил. Беше проследил далече нагоре следата на лоса, и беше намерил мястото, където животното, вървяло най-напред нагоре по склона, се бе извърнало на място и бе побягнало назад. Силен като елен беше установил, че лосът се е натъкнал на двойка рисове, която имала малки и затова нападала и денем, щом се почувствувала засегната. Сигурно разярените рисове бяха изплашили лоса. Накъде бяха отвлекли малките си, момчето от племето на черните ходила не бе успяло да разбере. Те сигурно бяха избягали заедно с тях. Силен като елен обикалял наляво и надясно през гората, открил дори една меча следа и множество вълчи следи, но за жалост никъде не видял следи от антилопи. Натъкнал се на останките на една разпокъсана сърна и на един отдавна умрял бизон, самотник, каквито понякога се срещат, особено сред старите животни, които не могат повече да продължават пътя си заедно със стадото. Останките от бизоновия труп Силен като елен намерил на мястото, където през зимата лагерували шатрите на неговото племе. Трупът бил целият разпокъсан от хищници и месото му почти липсвало. Следи от вълци, рисове и мечки сочели кой се е хранил с него. Благодарение на тази богата и лесно постижима плячка местността, изглежда, се бе превърнала в истинско свърталище на хищници.
Всичко това не бяха кой знае колко успокоителни новини в този миг, когато вече настъпваше нощта.
Харка кимна на другаря си да го последва и го отведе до потока. Първата звезда вече се беше показала, а сърпът на месеца бе позлатен. Когато видяха високият гамаш от лосова кожа да танцува под водата, двете момчета най-после за първи път се разсмяха над своята неудача, макар и безшумно за всеки случай. Събраха вещите, които можаха да намерят, и обсъдиха кое ще бъде най-подходящото място за нощуване. Хора наоколо сякаш нямаше. Хищниците се движеха според миризмата и можеха най-лесно да се промъкват между дърветата. Затова момчетата решиха да се настанят за през нощта отново на мястото, където бяха прекарали предишния следобед. Оттам имаше всевъзможни пътища за бягство; можеха да се покатерят по дърветата на края на гората или да се потопят във водата, или да се измъкнат сравнително лесно с конете си по брега на реката, пък и оттук се откриваше известна гледка на няколко страни. Затова момчетата отново доведоха мустангите си тук.