Тъй като Силен като елен бе преминал дълъг и изморителен път през деня, Харка пое първата смяна за дежурство и остави другаря си да спи. Използува брадвата на своя приятел, за да отсече един млад бор и го изчисти от клоните. Така се сдоби с дълъг прът. Това беше хубаво отбранително средство срещу хищници. Диво живеещите хищници се страхуваха от дълги прътове и копия, защото ги смятаха за опасни рога. Харка остана край конете и приготви всичките си оръжия да му бъдат под ръка. Небето вече се беше обсипало със звезди и струя лунна светлина падаше върху потока и отсрещния бряг. Малките водопади шумоляха равномерно. Най-високите върхове на дърветата се полюшваха леко на вятъра.
Мокрите дрехи на момчетата висяха по клоните да се сушат. Харка събра дърва, които тук лесно можеха да се намерят, и подпали огън, за да плаши хищниците. Силен като елен се беше увил в надупчената си завивка и спеше дълбоко. Харка се загърна в своята и започна да обикаля по края на гората. Ослушваше се, а очите му шареха на всички страни; вниманието му беше насочено главно към гората, през чийто гъстак погледът най-трудно можеше да проникне.
Наближаваше вече полунощ, когато конете започнаха да душат и станаха неспокойни. Харка събуди спящия си другар, който веднага се разсъни. Конете искаха да побегнат надолу по склона и въпросът беше дали момчетата да се доверят просто на инстинкта на животните и да побегнат пред неизвестната още опасност и дали нямаше, бягайки, да бъдат по-лесно уязвими, отколкото ако останеха на мястото си и насочиха всичкото си внимание към околността и оръжието си. Решиха да останат. Привързаха завивките си на конете и ги освободиха от въжетата. Сега конете се поуспокоиха малко. Пристъпиха към водата и се скупчиха един до друг върху една плитчина на прага на потока. Харка остана при тях. Силен като елен се скри в храсталака край брега.
Момчетата напрягаха всичките си сетива.
Откъм ниския склон доловиха някакъв шум в нощната тишина сред равномерния плясък на водата. Изсъхнали клони изпращяха тихо като счупени от голяма тежест. Но после всичко отново се успокои. Вятърът също беше затихнал. Високите борове стояха неподвижно, върховете им се очертаваха като силуети на звездното небе. Храстите под тях се сливаха с мрака. Потокът шумолеше и поглъщаше бледата звездна светлина.
Неочаквано сивият жребец се издигна на задните си крака, а пъстрият кон ритна неспокойно назад. Харка разпозна в клоните на едно дърво на отсамния бряг зеленикавия блясък на две очи. Единия дебел клон се олюля. От височината на клона върху сивия жребец с дълъг скок се хвърли едно огромно котешко тяло, изпънало гъвкава снага и разтворило ноктите на предните си лапи. Мустангът, който също бе забелязал грозящата го опасност, направи опит да побегне и нападащият хищник, не успя да падне, както беше предвидил, върху врата на мустанга и да го захапе веднага за тила или за гушата. Рисът се впи с предните си лапи в завивката от бизонска кожа и увисна от едната страна на коня. Главата с облещените зъби и святкащите очи гледаше над гърба на мустанга. Хищникът беше вперил поглед в Харка, който сега нададе силен боен вик. Кръвожадният звяр изрева съскащо и изфуча. Харка беше дигнал вече гъвкавата си тояга, направена от върбови клони и с прикрепен на единия край голям колкото яйце камък. Държеше я с двете ръце, за да удвои силата й, и удари в широка дъга за една само част от секундата, преди още мустангът да побегне заедно със смъртния си враг на гърба.
Ударът улучи нападащия рис точно между очите така силно, че хищната котка се плъзна зашеметена в плитката вода. Освободеният кон веднага се нахвърли с копитата върху съборения нападател, така че Харка не можеше да се приближи. Трябваше най-напред да отдръпне за юздата разярилия се мустанг. Чак тогава можа да се приближи към риса, който беше достатъчно издръжлив и отново можа да се раздвижи след първото зашеметяване от удара с тоягата въпреки нанесените му копитни удари. Харка заби камата си в гърлото му и нададе силен победен вик. Не му остана време да се порадва на победата, защото зад гърба му го очакваше нова опасност. Откъм брега, където се намираше малкият им лагерен огън, втори рис се готвеше да ги нападне, а недалеч от брега в мрачната гора се разнесе дрезгаво ръмжене на мечка. Толкова много хищници рядко се събираха на едно място. Но сега беше пролет, зверовете бяха изгладнели през зимата, имаха малки, и два мустанга и две момчета навярно им се бяха сторили много привлекателна плячка. Силен като елен защищаваше себе си и своя кон срещу втория рис със същото ожесточение и себеотрицание както Харка. Новият рис не беше скочил от дървото, а се бе промъкнал през храсталака и бе изскочил оттам ненадейно, за да се нахвърли направо върху момчето от племето на черните ходила. Силен като елен обаче надхитри огромната хищна котка. Успя да отскочи навреме встрани, преди още тя да го сграбчи, и се потопи под водата на онова място, където водата бе издълбала голяма вдлъбнатина в скалистия праг. Когато хищникът се огледа недоумяващ къде бе изчезнала плячката му и пъстрият мустанг побягна с все сила, Силен като елен отново се появи. Излезе от водата, стиснал здраво брадвата си в ръка. И когато хищната котка се извърна със скок, за да го нападне отново, той я удари с брадвата отстрани по тила. Ударът не беше смъртоносен, но все пак подействува. Животното падна на земята. Силен като елен пое гъвкавата тояга, която Харка му подаде, и удари с нея. Главата на риса падна встрани. Сега и Силен като елен нададе радостен вик, още прегракнал от възбудата. Пулсът на момчетата биеше силно, устата му беше отворена, и двамата дишаха запъхтяно. Сърцата им биеха все още силно и бързо — не толкова от напрежението, колкото от възбудата от опасната борба.