— Само си бил… само си бил… — Томас остана със зяпнала уста.
В същия миг Тео се разсмя гръмко, заподскача на левия си крак, като вдигаше десния, и непрекъснато се удряше по бедрото.
— Братко мой Томас, ти наистина си дошъл един час по-рано от мен на този свят, но загряваш един час след мене! Този малък червенокож джентълмен ти е откраднал пушката, за да ти докаже какво старо магаре си и сега ти я връща като истински джентълмен!
Томас се сепна.
— Но тук има… как е възможно такова нещо! Как се казвате, млади господине?
— Твърдокаменния Харка Нощното око Убиец на вълци Стрелец по бизони Ловец на мечки, син на Матотаупа.
Томас запуши уши с ръце.
— О, о, толкова благороднически титли са твърде много за моите стари уши. Та как го каза? Хари?
— Харка.
— Нека да се съгласим на Хари, така аз с моята старост ще мога по-лесно да го запомня. А баща ти как беше? Томато?…
— Матотаупа. Четирите мечки.
— Четири са твърде много наведнъж за моите скромни изисквания. Нека кажем Топ. Това звучи някак си по-християнски и по-ясно. Топ и Хари! Съгласен ли си?
— Така ни наричаха и белите мъже в Минеаполис — баща ми и мен.
— Ол райт! И така, ти, значи, Хари, се примъкна тихичко до един възрастен и опитен прериен ловец и му задигна пушката! Виждам аз, ще стане човек от тебе!
— Надявам се, мой по-възрастен братко. Но имам и една молба към тебе!
— Най-после лосовото печено, нали?
— Ние имаме рисово месо. Но ти си взел плячка заедно с твоя лос и моя лък.
— Твоят… Аха, онова нещо, с което животинката си беше украсила рогата, било твое? Да се пукне човек от смях! Ето там, на рогата на лоса, виси твоят лък, видя го, нали? Вземи си го, вземи си го, аз нямам нужда от лък. Нали пак си имам пушката, моята пушчица! — Той погали нежно приклада на оръжието си.
Така двамата брадати мъже и двете момчета се настаниха около огъня. Момчетата трябваше непрекъснато да разказват. Близнаците Томас и Тео бяха добри хора, които обичаха да се смеят, и момчетата се смееха заедно с тях. Нахраниха се предоволно. После си разпределиха дежурството. Трябваше да бъдат внимателни заради вълците, които можеха да надушат плячката. Определиха по два часа дежурство за Харка и Силен като елен, за да могат да си отспят добре.
На другата сутрин брадатите показаха капаните за бобри на двете момчета.
— Взехме ги назаем на твърде висока цена! — обясни с въздишка Томас. — Не са наши! Трябваше да ги вземем назаем много скъпо от кожарската компания. А ние дори няма да можем да наловим толкова много бобри, че да им платим парите за наема. Затова ще приключим това лято с тая работа, край! Просто ще захвърлим капаните във водата, така му казах на Тео! Да оставим тия боклуци да ръждясат и да изгният! Вече пет години работим и още не можем да се отървем от дългове! Пък компанията, ако ще, да ни търси после къде сме изчезнали и ние, и капаните! Срещнах отново един честен приятел, името му е Адам Адамсън, той е решил да си купи от индианците земя и ще се залови да направи ферма… там ще вървим ние, разбра ли, Тео? Там ще вървим, ще станем каубои и ще живеем сред честни хора! Така ще бъде по-добре! Можете да ни дойдете там на гости, млади джентълмени. Какво говоря, няма да може… За жалост невъзможно е. Там са земите на племената на дакота.
— Нашите вождове пушиха заедно лулата на мира — обади се Силен като елен.
— Лулата на мира? Ами че това е чудесно! Това е много благоприятно и за нас. Тогава ние можем да се движим по-свободно и няма да бъдем принудени да забравяме старите си добри приятели! Днес ще останете при нас, нали?
— Ще продължим пътя си. Нашите бащи ни очакват.
— Да, да, добри деца, знам, знам! Препускайте тогава и бог, и всички дяволи да ви пазят, и дано скоро пак се видим! Чудо момчета сте вие, убивате рисове, крадете пушки… всякога може да има полза човек от такива като вас. Поздравете вожда Горящата вода от нас!
Момчетата се сбогуваха сърдечно с брадатите мъже и поеха пътя към дома. Харка беше много по-спокоен, след като отново си намери лъка. Как ли щяха да се смеят останалите момчета и да се радват, когато Харка и Силен като елен им разкажат всичко, което им се беше случило!
Макар че мустангите бяха натоварени с убитите рисове, те нямаха много голям товар, защото момчетата бяха много слаби и не тежаха кой знае колко. Затова мустангите поеха в бърз ход, щом излязоха в безгористата, обрасла с трева прерия. Момчетата непрекъснато се оглеждаха на вси страни, но не обръщаха внимание нито на прерийни кучета, нито на прерийни кокошки или на плахите антилопи, които политаха напред при приближаването на ездачите. Момчетата се стремяха да стигнат колкото се може по-бързо до бивака. Може би Матотаупа беше открил бизонски стада със своята малка съгледваческа група! Разбира се, Силен като елен и Харка едва ли можеха да разчитат, че ще им разрешат да вземат участие в лов на бизони. Те бяха едва тринадесетгодишни и не беше прието да се вземат в такъв опасен лов момчета под четиринадесет години. Харка обаче беше попаднал вече веднъж съвсем непредвидено сред лов на бизони; това се беше случило край родните шатри до Конския поток. Затова той носеше името „Стрелец по бизони“. Беше изстрелял тогава всичките си стрели, но не беше убил нито един бизон и трябваше да благодари само на своя мустанг, че успя да се измъкне жив. Въпреки това той с голямо удоволствие си припомняше този необикновен лов.