— Хайде! — обърна се той към двете момчета. — Ще излезем с вас на разузнаване!
Мъдрата змия вече стоеше пред шатрата. Боецът явно се изненада от това, че и момчетата щяха да тръгнат с тях, но не каза нито една дума срещу решението на Матотаупа и така четиримата тръгнаха с конете си на път. Сега нямаше смисъл да правят големия завой, по който бяха минали Горящата вода и неговите бойци тайно и в бавно темпо между асинибоините и придвижващите се в югоизточна посока бизони, а можеха направо да поемат в югоизточна посока. Бизоновите стада обикновено използуваха все същия път през прерията и през планинските проходи, по който минаваха всяка година, стига някакви особени произшествия да не ги отклоняха, и затова сега Мъдрата змия поведе малката група направо в югоизточна посока към познатия му път на бизонските стада. Вече беше превалило пладне. Слънцето печеше все още приятно топло. Погледът се ширеше свободно над обраслата с трева местност, която се простираше, додето око стига. Ездачите бяха яздили повече от три часа, когато най-после забелязаха в далечината огромен облак прах, който се носеше далеко над прерията. Нямаше съмнение, там бяха минали в галоп стотици бизони по своя пясъчен път! Мъдрата змия запя бизоновата песен и Харка се заслуша внимателно.
Равномерният галоп на конете придаваше ритъм на ловната песен. Вятърът разнесе облака прах на югоизток и той се разшири. Образуваха се прашни ивици, които се разпръснаха над степта, и Харка вече надуши миризмата на прах, както се казваше в песента.
Най-гъсти бяха южните облаци. Натам сигурно се носеше в бесен бяг стадото и може би бойците бяха сред бягащите бизони.
Мъдрата змия се канеше тъкмо да поеме напряко към началото на прашния облак, но Матотаупа му подвикна нещо. Затова Мъдрата змия накара мустанга си да поеме ходом и след кратко съвещаване предложението на Матотаупа бе прието. Той искаше да се приближи заедно с момчетата откъм северната страна на облака прах и там да навлезе сред бягащото по своя път стадо, за да даде нагледен урок на момчетата по лов на бизони сред изоставащите от стадото животни, каквито винаги имаше. Мъдрата змия овладя собственото си страстно желание да се впусне в лова и се съгласи да вземе участие в урока. Така малката група се насочи по на изток и достигна широкия пясъчен бизонов път при последните провлечени ивици прах. Тук двамата бойци свиха заедно с момчетата по бягащите от страх бизони. Почвата бе разровена от стотиците копита на тежките, носещи се в див бяг напред животни и откъм юг до ушите на ездачите ясно долиташе приглушеният тропот на бягащото стадо. И четиримата яздеха така наречените бизонови коне, приучени да участвуват в лов на бизони, и макар още никой от малката ловна група да не бе надал ловния бизонов вик, мустангите изпаднаха в силна възбуда и преминаха в галоп с широки скокове — единственият начин за един кон да се изравни донякъде с бързината на бягащ бизон.
Момчетата се стараеха да останат спокойни. Край Матотаупа и Мъдрата змия те се чувствуваха под добра закрила; знаеха, че основното е да вземеш бизона точно на мушка, преди още да си го достигнал, и като минеш непосредствено до него, да запратиш стрелата точно в сърцето МУ със смъртоносен удар.
Прашният облак, през който се носеха четиримата ездачи, стана още по-гъст, но все още даваше възможност на погледа да се ориентира. Матотаупа и Мъдрата змия нададоха едновременно ясен вик, който трябваше да насърчи мустангите и да накара момчетата да изострят вниманието си. Матотаупа и Мъдрата змия се разделиха: Харка остана край баща си, Силен като елен последва Мъдрата змия. Скоро те се изгубиха сред праха.
— Дръж се близо зад мене и стреляй! — подвикна Матотаупа на сина си.