На петдесет метра пред тях се виждаше вирната нагоре бизонска опашка. Животното се носеше в галоп. Защо бе изостанало зад стадото, сега не можеше да се каже. Матотаупа пусна мустанга си на воля, за да развие пълната му скорост. Обученото животно пое от само себе си правилния път покрай самия бизон и носейки се напред, Матотаупа посочи със стрелата и лъка си в кой миг трябва да отпусне лъка. Харка последва баща си върху своя сив жребец на по-малко от три конски дължини зад него. Той бе приготвил лъка и стрелата си и остана съвсем спокоен и невъзмутим, сякаш участвуваше в състезателна стрелба. Когато сивият жребец — с отпусната юзда и по-скоро насърчаван, отколкото ръководен чрез леко притискане с бедрата в правилната посока — прелетя досами бизона, Харка отпусна стрелата с все сила. Стрелата прободе бизона зад плешката в сърцето; както тичаше, животното се препъна и падна на земята.
Харка нададе радостен вик. Беше повалил първия си бизон! Матотаупа веднага извърна своя мустанг. Харка спря с мъка носещия се напред кон и зави обратно към плячката си.
В тревата лежеше една съвсем млада юница. Какво хубаво печено щеше да стане от това животно! Матотаупа се усмихна на Харка, посъветва го да се задоволи с тази плячка и да остане да я пази. Той, Матотаупа, щеше да продължи напред и да се опита да вземе участие в големия лов на сиксикау, който все още беше в разгара си долу на юг. Харка беше доволен. Привърза предните крака на мустанга си, макар животното съвсем да не бе съгласно с това; въпреки всичко то трябваше да се примири с предприетата от своя млад господар мярка. Чак след това Харка разгледа от вси страни плячката си. Щеше да има нова бизонска кожа! Лъжици от рог, черва за нови тетиви, кожени върви, прясно месо, сушено месо — и всичко това ще се получи от голямото животно. Още тази вечер той ще се нагости с пресен бизонов мозък; колко отдавна не беше ял мозък! Беше успял да повали при най-благоприятни условия своя пръв бизон с една-единствена стрела. Миналата година при много по-трудни обстоятелства беше надупчил един бизон с цяла дузина стрели, без да успее да го убие. Следващият път той вече щеше да участвува в бесния лов и непременно щеше да улучи!
След като взе това решение, той седна на врата на поваленото животно, за да може най-после съвсем осезателно да се порадва на победата си и на заслужена почивка. Ослуша се да разбере какво става около него. Силен като елен сигурно също бе предприел междувременно нещо под ръководството на Мъдрата змия. Неочаквано Харка дочу тропот и силен смях. Странен тропот беше това! Дали някакъв кон се противеше на ездача си и се вдигаше на задните крака? Шумът се приближаваше все повече и Харка скоро видя своя приятел Силен като елен, който яздеше към него ходом и водеше завързан за ласото си като за сиджимка жив млад бизон. Бизоновото теле беше вече силно, риташе, искаше да бие с рогата си и въобще правеше какви ли не яростни движения, та Силен като елен се превиваше от смях.
— Опитай се да го пояздиш! — извика той на Харка.
— Как така! — отвърна Харка, възседнал своя бизон. — Ти пръв имаш право да го яхнеш, ловецо на бизонски телета!
— Убиец на бизони, убиец на бизони съм аз! — отвърна гордо Силен като елен. — С пет стрели убих един стар женски бизон. Беше много жилаво и обиграно животно, какви ли не дяволии правеше! Искаш ли да го видиш?
— Разбира се!
Силен като елен понечи да завие с мустанга си, но в този миг младият бизон отказа да го следва и с риск на живота се задърпа побеснял в примката на ласото на юг към своето стадо, като мучеше отчаяно, доколкото му достигаше въздухът.
— Освободи го! — каза Харка. — Аз ще го яхна! С примка на шията и без това не можеш го откара до бивака или ще ти трябва цял месец за това!
— Ела тогава!
Харка помогна на другаря си най-напред да привърже краката на пъстрия жребец.
— А къде е Мъдрата змия? — попита той.
— Мъдрата змия ли? Гони бизони.
— Баща ми — също.
Привързаха краката на коня. Сега вече Силен като елен можеше да скочи на земята. Запъна се здраво с крака, за да успее да задържи младия бизон. Това никак не беше лесно. Макар и млад, бизонът беше изпълнен с дива ярост и имаше изненадващи приумици. Харка го сграби за врата, за да освободи примката на ласото и да я махне. Ала сам не можеше да се справи. Другарят му трябваше да му помогне. С общи усилия двете момчета успяха да повалят животното. Прехвърлиха края на ласото през предните му крака. После бързо развързаха примката и освободиха врата му, така че Силен като елен отново разполагаше с ласото си. Когато младият бизон скочи на крака, Харка вече се бе метнал на гърба му. Вкопчи се с бедрата си в него и всичко това накара Силен като елен да започне така да се превива от смях, че чак трябваше да се държи за стомаха. Бизонът побягна на юг към стадото си и Харка мигновено разбра две неща: че не бива да попадне сред стадото и сред ловците, щом като баща му бе наредил да остане тук, и че в никакъв случай не бива да се появи сред бойците, яхнал младия бизон. Затова той реши да скочи и да пусне добичето да бяга. Но тъй като му беше весело, задето Силен като елен можеше така щастливо да се смее, той реши да придаде на всичко весел край. Спусна се назад по гърба на животното и скочи със салто зад опашката му на земята, като направи още три скока напред, стиснал опашката на бизона. Шегата му има такъв голям успех пред Силен като елен, какъвто бе очаквал. Приятелят му се разсмя с цяло гърло и Харка също прихна.