Миг след това обаче и двете момчета внезапно млъкнаха, защото сред разредилия се облак прах срещу тях се носеше една силна бизонска женска, с пръхтящи ноздри, разравяща земята с копита, готова в бесния си полет да вдигне всеки неприятел на рогата си, да го разкъса и стъпче. Мустангите на двете момчета искаха да побегнат и едва не се препънаха с привързаните си предни крака. Момчетата бяха прехвърлили лъковете през рамо, стрелите им бяха в колчаните, камите в ножниците. Никакво движение не можеше да бъде достатъчно бързо! Двамата решиха да рискуват живота си, за да прережат поне вървите на краката на мустангите. Ала не успяха да ги яхнат. Двата мустанга се стрелнаха като светкавици напред в смъртен страх пред разярения бизон. Момчетата побягнаха към поваления от Харка бизон, свиха се зад него и занадничаха внимателно над огромния гръб на животното, като криеха глави зад гривата му. Грабнаха лъковете си и заредиха стрелите.
Женският бизон се спря посред бягането. Пое си няколко пъти силно дъх, хвърли пясък с рогата си така, че посипа почти цялото си тяло и после замръзна на място като статуя. Момчетата също не се помръднаха. Да се убие само със стрели бизон, изпречил се лице срещу лице със стрелеца, беше почти невъзможно. Сега теленцето се примъкна до женската и се разбра, че тя беше майка му. Подуши го; яростта й отслабна. Започна да ближе теленцето си. После побягна на изток, а малкото й се спусна весело подир нея.
Харка и Силен като елен изпръхтяха и се спогледаха многозначително както след приключението с лоса. Още веднъж всичко им се бе разминало, но можеше да свърши зле и затова те мислено си обещаха занапред никога вече да не се държат лекомислено като малки момчета. Стигаха им вече подобни приключения, макар че дълго след това обичаха да разказват за тях край лагерния огън. Мустангите им бяха избягали. За щастие не по посока на бизоновото стадо, а към бивака. Момчетата съгледаха животните, застанали едно до друго в далечината. Харка нямаше ласо и сега трябваше да разчита на другаря си. Защото да хванеш отново полудив мустанг в свободната прерия, беше истинско постижение и почти невъзможно без ласо. Момчетата знаеха как се постъпва с такива животни. Не изтичаха направо при тях; в такъв случай животните щяха да избягат. Тръгнаха бавно към тях, започнаха да обикалят наоколо, заподскачаха и мустангите ги гледаха любопитно и когато се приближиха на разстояние едно ласо, Силен като елен хвърли примката, която се спусна над врата на пъстрия му кон. Той го притегли внимателно към себе си. Конят се приближи доброволно, щом усети ръката на своя ездач, а сивият жребец тръгна заедно с другаря си.
Така смелите момчета успяха да хванат отново и конете си. Изпрашени и запотени, те препуснаха да видят най-после „старата хитра жилава женска“, която бе успяла да измами много пъти нападателите си Мъдрата змия и Силен като елен с какви ли не дяволии и след това все пак бе паднала жертва на пет стрели. Огледаха още веднъж и младия бизон, който Харка бе повалил бързо, според указанията на баща си, и останаха послушно на пост.
Три часа по-късно щастливата ловна група се върна в шумен бесен галоп. С многократни викове ездачите възхваляваха своя ловен успех, удал им се непомрачен от нищо благодарение на хитростта на Матотаупа. Момчетата се присъединиха към голямата група.
Стигнаха в бивака през нощта. Старите бойци, жените и децата ги посрещнаха със същия възторг. Сега вече племето бе запасено с храна за дълго време.
Когато пукна зората, жените и момичетата се отправиха на коне към ловния район, за да приберат плячката, която неколцина бойци бяха останали да пазят през нощта от вълци. Кучетата в селото лаеха в радостно очакване, защото всички — големи и малки, черни, бели и пъстри — знаеха, че сега и за тях щеше да има предостатъчно храна.