Сега сигурно се питате как парче от кръста на Христос се е оказало точно в Родопите и точно до Белинташ и Караджов камък. Да ви кажа честно и аз това се запитах, затова порових за малко информация относно съдбата на чудотворния кръст. Ето какво открих.
Църковната история разказва, че светият кръст бил намерен, докато работници копаели основите на храм върху хълма Голгота в Йерусалим. Това се случва под управлението на римския император Константин, а майка му Елена поръчала изграждането на въпросния храм. Малко след това императорът победил враговете си и обявил християнството за основна религия на Римската империя.
Случайност? Не мисля...
Има записи, че намереният кръст се превръща в най-голямата ценност на християните и Римската империя. Той „дарил“ Елена и сина й Константин с необикновени сили, които им помагали в начинанията.
Дори траките припознават в лицето им Богинята майка (Елена) и сина й Слънце (Константин). Затова дори до ден-днешен при древнотракийския танц върху горещи въглени, така наречените нестинари носят иконата на Св. Св. Константин и Елена.
След това светият кръст минава през много перипетии. Бива отнет от персите, след което е върнат в Йерусалим, а накрая част от него попада в ръцете на арабите под командването на Саладин. Казвам част, за-щото се вярва, че при надвисналата опасност кръстът бил разделен ни три части. Едната заминала към Рим, другата към Константинопол, а третата останала в Йерусалим и била Взета.
Така годините минали, докато Рим не паднал под ударите на варварите, и второто парче било също изгубено. Останало само едно - това в Константинопол. За съжаление и неговата съдба била предрешена. През 1453 г. Мехмед Завоевателя навлиза в Константинопол и разграбва всичко що е ценно. В това число и третото парче от кръста, което тогава е било поставено в златен поднос.
Когато разбрал за случилото се, руският цар действал бързо и изпратил монаси с много скъпи дарове при султана. Те поискали само едно в замяна, леко почерняло парче дърво. Мехмед бил много съблазнен от сделката и веднага се съгласил. Монасите взели парчето от свещения кръст и тръгнали на север през родопските проходи да се прибират.
Майката на султана обаче разбрала, че има нещо гнило и научила каква била тайната на това парче дърво. Отишла при сина си Мехмед и му казала, че е подарил оръжието, с което може да победи християните.
Султанът веднага изпратил елитна войска от ездачи да догонят монасите и да си върнат кръста. Тогава България била под турско робство и монасите се насочили към единственото близко място, където биха срещнали помощ - манастира Св. Троица на Кръстов връх. С помощта на поповете там монасите скрили кръста на място, където еничарите няма да успеят да го открият. За съжаление, при пристигането им, те избили абсолютно всички в манастира и го опожарили.
Оттогава обаче турците започнали да губят надмощието си и Османската империя губила битка след битка, до пълния й разпад.
Дали парчето от свещения кръст е отговорът на въпроса „Какво е заровено в Кръстова гора“? То ли е изворът на тази могъща енергия, която се усеща на мястото, или това е просто една красива легенда?
Много хора наричат местността родния Йерусалим и вярващите са убедени, че един ден мистерията ще се вдигне. Но преди това искам да ви разкажа една не по-малко интересна история свързана с Петър Дънов. Много от вас сигурно са чували това име, други не, но за това има Гугъл.
Според разказите на последователите на Дънов той изпратил един негов ученик на име Йордан Стойчев до местността Кръстова гора през 30-те години на миналия век. Учителят само му споделил, че тази земя е свързана с Освобождението на България от турско робство. Там живели над 300 монаси, които са работили за свободата, но турците са ги избили до крак.
Според преданията
на
Йордан
Стойчев
му се
явил
Христос и му казал
да
пусне два бели
гълъба.
Където
кацне единият - да
се
постави
кръст, а
където
кацне
другият - да се построи църква с олтар.
По това време сестрата на цар Борис III се разболява тежко. Докторите не дават шансове на княгиня Евдокия и тогава царят се допитал до Петър Дънов. Старецът му казал да качи княгинята на самолет и да я откарат на Кръстова гора, за да престои там поне месец. Същото посъветвал и военен приближен до Борис III, чийто син също бил тежко болен.
Два месеца по-късно и двамата били чудотворно излекувани. Тогава Петър Дънов казал на двамата, че в знак на благодарност трябва да направят кръст тежък точно 66 килограма, да е направен от бронз и мед и да го занесат на мястото, където е кацнал първият гълъб. Защо точно 66 килограма се питате? Това е удвоената Христова възраст.