На 1-ви май 1936 г. 66-килограмов кръст, изработен със средствата на цар Борис III и подполковник Величков, бил поставен в местността Кръстова гора. В присъствието на хора от близкото село Борово кръстът е бетониран.
За съжаление, през 1994 г. злосторници разбиват основата и крадат кръста. Поклонници отиват при Ванга да попитат за съдбата му и тя казва следните думи: „Тези, които са го откраднали, Бог вече ги наказва. Голямо зло ще сполети и тях, и семействата им, ако не го върнат. Той ще се намери захвърлен близо до Кръстова гора.“
Само 7 месеца след кражбата овчар намира кръста близо до хълма. С него намерил и бележка, която гласяла: „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми.“
Така пророчеството на Ванга се сбъднало, а въпросният кръст е положен в новия храм.
По време на неговата липса вярващите сложили на мястото му по-голям 99-килограмов кръст от стомана.
Има предание, според което по време на освещаването на кръста през 1936 г. бяло гълъбче кацнало на менчето на попа, след което отлетяло на запад. Йордан Стойчев казал да го проследят. Гълъбчето кацнало на струпани камъни и след тяхното разчистване бликнала вода. Оказало се, че открили старото манастирско аязмо.
Съществува вярване, че ако се разходите до аязмото и на връщане вдигнете което и да е камъче от земята, на него ще има кръст. Аз лично съм го правил и все още си пазя камъчето, на което наистина намерих кръстче.
През годините има много необикновени разкази за чудеса и изцерение на болни хора на Кръстова гора. Дали тази енергия помага и „зарежда хората“? Мистерията на тази местност остава неразкрита. Но нека не забравяме, че това е „мястото на богове“. Сега обаче се пренасяме към мястото на мъртвите — третият връх от свещения триъгълник - Караджов камък.
Караджов камък
Може би повечето от вас са виждали снимка на Караджов камък и са си мислили как тази скала по средата се задържа и дали няма да падне всеки момент. Скалният феномен е тук от векове и крие много мистерии като останалите локации от свещения триъгълник. Той е едно от тези места, които като вдигнете глава към него, карат дъха ви да секне, но малцина всъщност са чували за него. Посещава се главно от туристи, които търсят по-алтернативни места и са прочели за мистерията на феномена.
Камъкът носи името на прочутия Караджа войвода от близкото село Яворово. Той защитавал населението от турските набези. Местните хора разказват, че се е криел в пещера в подножието на грамадния камък. Един ден група турски башибозуци убили по жесток начин девойка от село Мостово. Тогава славният хайдутин организирал засада и избил турците до крак. Когато местният губернатор на Османската империя научил за случката, изпратил войска да намерят Караджа. Те обсадили камъка и убили войводата. От този момент нататък камъкът носи името му. Естествено, не липсват и легенди за скрити съкровища и мистични сили. Но от къде местността носи славата като „място на мъртвите“ и защо на много места можем да прочетем, че не е хубаво да се ходи там?
Според археолозите именно на Караджов камък е имало светилище, където траките са почитали умрелите. Древните хора вярвали, че на това място има врата към света на мъртвите. Може би за врата са смятали мястото под заклещения камък. На определен ден в годината тя се отваряла и живите можели да комуникират с тях. Душите можели да преминават за кратко в нашия свят, но някои от тях не се връщали обратно. Затова Караджов камък се смята за „лош“ камък и обладан от духовете на древни траки.
Тези, които са ходили на Караджов камък, сигурно са усетили странната енергия, която струи оттам, и се питат как тази огромна канара е застанала между двата стръмни склона. Гледката дори може да изплаши някого. Малка би била вероятността това да е просто природен феномен. Има мнения, че огромният камък е спуснат от НЛО и е част от космическа летателна площадка, също както е при близкия Белинташ. Може би тази врата, в която са вярвали траките, всъщност е преход към измерение над нашето. Отново се наблюдават издълбани кръгли ниши, някои от които са пълни с вода. Траките са вярвали, че тази вода получава енергията на Космоса, на слънцето и на самия камък. Тя се пиела за сила, мъдрост и знания.