След като се докосва до „документа“ (баба Ванга е сляпа) тя съобщава, че той разказва за местност в Странджа, до връх Градище. Там била погребана египетска богиня заедно със скиптър от извънземна материя. В самия саркофаг се пазела голяма тайна, свързана със зората на човечеството. По думи на пророчицата ставало въпрос за „нещо огромно“. Според нея и самата карта била копирана многократно и трудно би могла да бъде разчетена от някого. Ванга говори и за писменост погребана заедно с египетската богиня, която „досега не е известна на света“. Тя била изографисана от вътрешната страна на каменен саркофаг и разказвала историята на човечеството 2000 г. назад във времето и 2000 г. в бъдещето. Този мистериозен саркофаг бил погребан дълбоко под земята преди хиляди години. Про-рочицата предупреждава изрично да не пипат и ровят мястото.
Според легендите там се намира гробницата на египетска богиня с глава на котка - Бастет.
Сега сигурно се питате „Къде е Египет, къде е Странджа?!“. Как ще има египетска богиня, погребана на наши земи? Каква връзка може да има между тях?
Според българската пророчица саркофагът от черен гранит с тялото на богинята били пренесени от Египет с кораб. След това по земя използвали камили. Цялата делегация се състояла от роби, войници и висши главнокомандващи. Когато стигнали до мястото, изчакали да падне нощта. Тогава в пълно мълчание ковчегът бил спуснат дълбоко в земята и зарит. Хората, които участвали в цялото събитие, били избити. Така тайното местонахождение на саркофага било изгубено с тях до времето, когато трябва да бъде открит от хората. Входът към мястото бил маркиран във формата на котешка глава.
Разказът силно впечатлил Людмила Живкова и тя се свързала с най-доверения си приятел и колега - Кръстю Мутафчиев, който тогава е шеф на културното наследство. Двамата започват бързо да организират експедиция, защото Ванга им казала, че там трябва да се отиде на 5-ти май, заради позицията на небесните тела. От изключителна важност било да се проследят първите слънчеви лъчи. Сформирали експедиция от 5 души. Имената на участниците се разминават според различните източници, но ние знаем за 3-ма от тях със сигурност: самата Людмила Живкова, Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова, племенница на Ванга и археолог по образование. Естествено, всичко минало под егидата „Строго секретно“, за което помогнал и районът, който попадал в гранична зона, ограничена за населението.
Така екипът от 5 души пристига в Странджа на 4-ти май и тръгва към оказаното местоположение.
Не мога и няма смисъл да преразказвам думите на Красимира Стоянова от нейната книга „Ванга - истината“ и разказа на Кръстю Мутафчиев в неговата „Homo Sapiens”, затова ще цитирам какво са написали те.
„Отидохме в планината още на 4 май. Приличахме на следотърсачи, които търсят някаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите скоро ме измори, а и не бях сигурна какво точно търсим, затова няколко пъти предложих на колегите да се откажем и да се върнем в градчето Малко Търново, откъдето всъщност започна нашата експедиция. Колегите ми обаче, бяха по-упорити и към обяд открихме поляната със скалата. Ванга толкова точно ми я беше описала, че беше невъзможно да я сбъркаме и да не я открием.“
Това пише Красимира Стоянова, която следва точно инструкциите на Ванга.
„Разпънахме палатка, оставихме връхните си дрехи и храната и огледахме внимателно цялата околност. Не забелязахме нищо особено.“...
„Продължавах да мисля, че решението ни не е много правилно, защото през цялата нощ небето остана облачно, не се появи нито една звезда и аз съвсем не бях сигурна, че на другата сутрин - 5-ти май, ще видим първите слънчеви лъчи, както ми препоръча Ванга.
Почти през цялата нощ бодърствувахме около огъня и разговаряхме за какво ли не. Някъде преди зазоряване неусетно съм задрямала, така както седях край жаравата. Когато се разсъних, видях, че небето се е изчистило от облаците и всеки момент трябва да се появят слънчевите лъчи.
Станахме и петимата, отидохме на поляната и застанахме пред скалата, която се извисяваше на южната й страна. Не знам защо застанахме точно пред нея, стана някак естествено. Това беше скалата, за която ми спомена Ванга, затова ние я огледахме предишния ден. Като скален материал не се отличаваше от другите скали наоколо. Беше висока около 3 м. със заострен връх и широка основа. Северната й страна, която гледаше към поляна та, беше гладка и по форма приличаше на равнобедрен триъгълник. На горния й край забелязахме много отдавна издълбани, още в древността, три „соларни“ кръга, с диаметър около 20 см, образуващи малък триъгълник, сочещ с върха си надолу, към основата на скалата.