Както бяхме насядали около накладения огън, до самия обект, веднага след появяването на Луната станахме и се отправихме към мястото с картони в ръка. Върху тях предварително бяхме начертали обекта. Всеки от нас поотделно трябваше да нанася върху картона изменението на сянката, която трябваше да се появи вследствие на светлината, идваща от Луната.
Заехме местата си по такъв начин, че в гръб да ни бъде североизточната част на обекта, а пред нас югозападната. Настъпи моментът, в който Луната застана в една осева линия със западната стена, т.е. юг-север. И точно тогава пред нас се появи никого неподозирано чудо. В средата на западната стена, върху нейната най-висока точка, най-напред се появи фосфоресцираща светлина. После от нея се очертаха контурите на мъжки силует. Появи се фигура на мъж. Човекът бе облегнат на стол. Ръцете му бяха положени върху облегалките на стола, а главата му бе леко наклонена на юг. Краката му стояха в положение сякаш всеки миг ще стане от стола и ще тръгне към нас. Съвсем близо, но на юг от мъжа се появиха очертанията на втора фигура, също фосфоресцираща светлина. Тя бе по-неясна. В корените на причудливото дърво се появиха също от фосфоресцираща светлина контурите на човешка уста, която непрестанно мърдаше така, както когато говорят с устни на глухонемите.
Още веднъж държа да поясня, че свидетели на появилото се явление бяхме петима души. И петимата бяхме различни по възраст, образование и професия. Но и петимата бяхме онемели както от изненада, така също и от някакво необяснимо вътрешно напрежение, поради което никой от нас не би могъл да определи точно в колко часа се появи и колко време продължи това „видение“.“
Неговият разказ макар и не чак толкова детайлен съвпада с този на Красимира Стоянова. Каквото и да е било така нареченото видение те били толкова впечатлени, че веднага започнали подготовката за следващите стъпки по намиране на саркофага на Бастет.
Кръстю Мутафчиев бил обсебен от темата и посветил следващите 10 години от живота си на идеята. Той бързо се снабдил с нужните разрешителни и през 1981 г. започнали изкопните дейности в района. Независимо от предупрежденията на Ванга работниците изкопали над 1500 куб. метра пръст и камъни и открили Вход към няколко галерии. Все още се дебатира дали това не са били древни тракийски рудници.
Още в началото искам да спомена, че тези разкопки отново не са съгласувани със закона и затова няма официален доклад. Има само водени частични бележки на напредъка. Цялата операция е започната под патронажа на Людмила Живкова и може би затова не среща проблеми, що се отнася до властта.
Най-интересното нещо, на което се натъкват работниците, е кладенец, който е запълнен с камъни. В древен Египет по същия начин изглеждат шахтите, които водят към подземни гробници. При разкопките били открити още странни знаци, изсечени в скалите и много наподобяващи тези от картата, от която започнало всичко. Също били открити и две интересни парчета черен гранит. Едното било плоско и на него бил изобразен мъж, а другото - кръгло и двустранно. Някои хора все още спекулират, че те може да са носител на информация, нещо като диск. Отделно в тунелите са намерени дървени дръжки от сечива, скрипец и още загадъчни предмети.
В разгара на разкопките и може би на прага на нещо голямо се случва неочакваното. Людмила Живкова умира. Причините за смъртта на младата жена до момента остават загадка. Тя е само на 40 години, когато напуска този свят, и някои хора свързват смъртта й с проклятието, което носят египетските гробници. Дали не заплаща с живота си за това, че е обезпокоила древното божество.
След смъртта на Людмила от София дошла заповед за незабавно прекратяване на разкопките. Малко след това Кръстю Мутафчиев бил арестуван и осъден на 20 години затвор за незаконна археологическа дейност и нелегална търговия с археологически ценности. Той прекарва осем години в пазарджишкия затвор и след промяната във властта е освободен. По-късно умира от рак. Говори се, че и други участници в мисията били арестувани и осъждани, а трети ги застигала трагична смърт като част от проклятието на Бастет.
Намерените парчета гранит са изпратени за анализ в западна Европа, но след това следите им се губят. За да заличат следите от изкопната дейност (а може би и от това, което са намерили), работници взривяват мястото, в резултат на което всичко се срутва и наводнява.
Аз лично съм питал хора от най-близкия град - Малко Търново, и те са ми разказвали, че вярват в това, че между двата Странджански върха има нещо по-особено - дали тяло на египетска богиня Бастет, дали тяло на извънземно същество, или някакво древно знание, което може да промени историята на човека. Старите хора им разказвали, че иманяри многократно са се пробвали да копаят за ценности в района, а някои от тях дори са виждали холограмните образи в точно определен ден от годината. Същите тези образи, които и експедицията от 5 души вижда.