Странджа е планина, която не се разкрива лесно, поне не и пред всеки. Изпълнена е с мистериозни обекти, които доскоро са били абсолютно забравени. Едно от тези места е Мишкова нива. Тази местност е обвита в загадки още от самото си откриване. Легендите разказват, че там са се правили тайнствени ритуали, погребения и дори жертвоприношения.
Като видях снимката, първата ми мисъл беше „Стоун-хендж“, но всъщност това е най-древното тракийско светилище в Странджа. Учените го датират между V и III век пр. н. е., т.е. на над 2300 години! Този колосален монумент е променял своята функция през вековете, като първоначално се счита, че е бил долмен (мегалитни съоръжения, изградени от вертикални колони, които образуват камера, покрита от хоризонтална каменна плоча), а впоследствие светилище гробница, което най-вероятно почита бога Слънце.
Ако попитате старите местни хора за Мишкова нива, те гледат да отбягват темата. Очевидно се страхуват от тайните, които крие това тракийско светилище.
Камъните са подредени в три кръга, като най-външният е с диаметър 25 м, а най-вътрешният - с 4 м. За древните траки кръгът бил свещен и символизирал вечността и кръговрата на живота. Ясно могат да се видят и останките на древен коридор, който може би някога е бил покрит. След този коридор има кръгла куполна камера, в която само жреците са можели да влизат. Преди началото на коридора е имало фронтон, който е изобразявал щит, стрела и две човешки длани. Има тълкование, че тези длани са били знак за „стоп“, т.е. „спри, тук е само за посветени“. Още в античността комплексът е бил разрушаван и ограбван, затова липсват ценни артефакти, които биха дефинирали още по-подробно функцията му.
Има много доказателства, че траките са използвали това светилище като място за инициация. В древното минало са извършвали тайнствени ритуали за посвещение. В какво обаче са били посвещавани избраниците, все още е мистерия.
Според други това е гробница на знатен тракийски владетел, но, за съжаление, не са открити следи от погребан човек. Затова се предполага, че може би е било и храм, използван като херон (светилище за митично или реално съществуващ цар, жрец или герой).
Светилището в местността Мишкова нива не е била единствената постройка. На връх Голямо градище в съседство се е намирала крепост, чиито останки могат също да бъдат видени. Имало е още антична римска вила, некропол и рудници.
Ако сте решили да посетите Миткова нива, трябва да знаете, че се намира на границата между Турция и България, т.е. в ничия земя. Поради тази причина трябва да се регистрирате в служба Гранична полиция в покрайнините на Малко Търново. Така че планирайте си време и за този процес.
Градът на мъртвите
Знам, че това звучи страшно и само от името могат да ви побият тръпки, но това е реален обект в Странджа. Тази злокобна местност се намира край Малко Търново и е известна с вековните гробове, намиращи се там. Всъщност местните хора го наричат Пропада заради пропадащата почва по тези земи.
В древността през Пропада е минавал важен път водещ до Константинопол, който е бил доста натоварен. През него дори се смята, че са били пренасяни големите мраморни блокове, с които се е строяла Миткова нива. От двете му страни в продължение на 1 км зеят отворени гробове. В наши дни тази местност е безлюдна и за предишното й величие напомнят само развалини и останки.
От туристическия център в Малко Търново разказват, че районът е обсипан с надгробни могили, които са били построени през III - IV в. В някои от гробовете дори са намирани старинни монети. Те са слагани под езика на мъртвия, като се вярвало, че това е таксата, която се плаща на Харон (лодкарят на подземното царство), за да преведе душата. Ако не му се плати, то душата на починалия ще се лута между двата свята в продължение на век.
Целият район е обвит в мистика и страховити легенди, свързани с духовете на починалите, които още бродят там. Макар и да са намерени около 40 надгробни могили, все още се търси отговор на въпроса „Къде са живели всички тези хора?“. В околностите около гробовете не са открити следи от някакво древно селище. Смята се, че ако има гробище, то наблизо би следвало да има и населено място, но случаят с Пропада не е такъв.
Както вече ви споменах неколкократно, Странджа
крие много тайни и археологически находки. Там легендите се преплитат с фактите, а науката - с мистиката. Точно това необичайно съчетание прави тази местност толкова необикновена и привлекателна не само за археолози, но и за природолюбители. Планината е пълна с неразкрити мистерии, които са на по няколко хиляди години. Има дори сведения за подземни тунели от времето на атлантите, които са свързали Константинопол със севера именно през Странджа. Това ме навежда на една много интересна тема, с която искам да ви запозная.