На около два метра над земята той зърнал същите хоризонтални надписи, които и родопските дървари видели. Издълбаните символи били разположени в нещо като фриз и опитите да бъдат прочетени се оказали безуспешни.
Част от надписа:
Ивицата с надписа била много добре изгладена с длето. Широчината й от единия край е 30 см, а от другия -23 см, дължината е точно 2,60 м. „На цялата ивица по средата има врязани някакви неразбираеми знаци. Това безспорно е интересен надпис, издялан от човешка ръка на език и азбука, които още не са ни известни.“ Казва Александър Пеев в доклада си.
Направени са аналогии с готически, келтски, ала-но-сарматски и славянски език, но все още символите не могат да бъдат разчетени. Лансирана била дори и теория, че текстът наподобявал руническа писменост, използвана от древните германи, преди да бъдат покорени от Римската империя. Пристига дори знаменит унгарски учен - Геза Фехер, да го изследва. Разговорът между двамата след внимателния оглед на чужденеца е документиран:
- Господин Пеев, известни ли са в Родопите подобни надписи? - попитал унгарецът.
- За съжаление, не, господин Фехер. Надписът е уникален. - отговорил Пеев.
- Съществува ли някъде по света нещо подобно?
- Никъде! - казал Пеев
- В това е неговият единствен недостатък... Завиждам на този, който ще го разчете.
Отново посланието остава обвито в мистерия.
Общоприетата теория за миналото на траките е, че те са били безписмен народ. Дали обаче това е така? Ако се приеме, че надписите са от тракийско време, то това би означавало загърбване на сегашните вярвания и изцяло нова гледна точка за предците ни по тези земи.
От другата страна на реката има също интересна местност. Всички, които изследват ситовския надпис, не могат да не направят аналогия с Щутград. Това е скален масив в подножието, на който са намерени керамични съдове и градежи. Те датират от първото хилядолетие пр. Хр. Това е било времето на траките.
Има сериозни спорове в научните среди относно възрастта на надписа. Едни смятат, че древните букви са на над 6500 години, други са на мнение обаче, че символите са издялани преди 3000 години. Ако приемем теорията, че траките всъщност са имали писменост, то това би датирало ситовския надпис някъде между IX-ти и VII-ми век пр. Хр. Това автоматично го нарежда сред най-старите надписи на европейски народ. Доста по-стар от първите надписи на гръцки, латински, келт-ски и дори германски.
Безуспешните опити да бъде разчетен може би са една от причините интересът към надписа в Ситово постепенно да отслабне. След дълги години на изследване, единствено Александър Пеев полага трайни усилия за разгадаването на тази енигма. Всички негови опити остават без успех. Така лека-полека загадката на този надпис влиза в секцията „Неразгадани мистерии“. Така азбуката, народът, който го е оставил, и съдържанието му са обречени на забрава.
През 1943 г. Александър Пеев е бил осъден на смърт и разстрелян в София заради антифашистката си дейност в полза на руското военно разузнаване.
През 1967 г. академик Иван Гошев и езиковедът Иван Гълъбов организират научна експедиция и започват отново изследванията на ситовския надпис. Те снели точно копие на символите и започнали усилена работа върху дешифрирането му. Въпреки многобройните теории, които развили, не могли да достигнат до еднозначно обяснение. Разследването отново достигнало до задънена улица.
През всичките години не липсват и множество твърдения на любители археолози и конспиратори. Някои дори разказват, че са изписани свещени слова, които отварят портал към друго измерение. Из интернет срещнах и следното тълкувание:
ОН уча У НЕБУ ЕЧЛИ У СИНЕЙ НЧАЙ КУИС ЧИА У ЗИМЛЕ
Това според авторът на статията означава:
„Той отиде в небесата, оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята.“
Това се свързва с върховния бог на прабългарите Тан-гра, срещан Тенгри или Тенгер. Други могат да направят аналогия с шумерския бог Денгер.
Авторът казва още: „Речта ни е древна, много по-древна, отколкото ние смеем да помислим. Приликата на наши
* Източник - http://sparotok.blog.bg
думи с хетски и с такива на изключително консервативния литовски доказват това. Направим ли сравнение на български с други езици, говорени в далечното минало, ще забележим нещо интересно. Българският е много по-близък до ведически санскрит и хетски, отколкото прехвале-ните латински и старогръцки.“
Дали наистина е било толкова просто? Една лесна аналогия със старобългарски би могла да разчете надпис, над който са се блъскали големи умове и световни учени. Понякога отговорите може да са пред очите ти, но да не ги виждаш. Отделно означава ли това, че ние, българите, сме преки наследници на траките?