Преди да ви разкажа за тези две странни открития трябва да знаете, че има още няколко странни „съвпадения“, които доказват наличието на по-развита от шуме-рите древна цивилизация на територията на България.
Тук е разкрит и най-древният меден рудник в цяла Европа. Край Стара Загора в местността Мечи Кладенец, или „Ай Бунар“, древните миньори добивали ценната руда 5000 години пр. Хр. Археолозите са открили шахти с дължина над 100 м и 20 м дълбочина. Представете си, става въпрос за древни миньори, които са живели, копаели и обработвали добивите в старозагорско. Намерени са още и 400 ценни медни изделия, които са изработени от тези древни майстори.
В различни части на България са открити останки от къщи, за които се смята, че са най-старите, намирани в Европа. В столичния квартал Слатина са открити основите на къща, за която се смята, че е била построена В 6000-та година пр. Хр. Официално археолозите твърдят, че това е най-старата обитавана къща в цяла Европа. И не само това - площта й е над 80 квадратни метра, което й печели и друг приз - най-голямата къща в Европа по времето на неолита, откривана досега. Покривът й бил дървена конструкция, покрита със слама и тръстика. Преди 8000 години хората още не познавали металите и за строителството на къщи използвали глина. Стените били дебели над 20 см, като за тях са използвани и дървени колове, забити в земята за по-голяма здравина Този тип строителство от преди 8000 години имал много предимства - сила, устойчивост, лесен строеж, изобилие от материали и добра топлоизолация. Всъщност той е бил толкова добър, че се използва в България до 20-те години на миналия век. Все още можете да видите такъв тип стени на къщи в по-затънтените села. Тази технология на строителството била толкова достъпна и ефективна, че хората я използвали в продължение на 8 хилядолетия. Останки на праисторически къщи има по територията на цяла България - Велико Търново, Стара Загора, Пловдив и още много други.
Така, дотук разбрахме, че древната, мистериозна цивилизация, населявала България, околностите и може би Европа, е имала култура, обработвала е мед и е живяла в къщи. Всичко това преди поне 7000 години. Сега обаче се връщаме към писмеността, която би доказала, че люлката на човешката цивилизация всъщност не е Месопотамия, а именно Балканският полуостров.
Ето доказателствата:
В неолитен археологически комплекс в Тартария, Румъния, са открити три артефакта, които носят подредени символи. Така известните „плочки от Тартария“ са открити през 1961 г. и тогава за първи път се повдига въпросът дали наистина шумерите са създали писмеността.
Плочките от Тартария.
Както сами виждате от снимката, на плочките има организирани символи и пиктограми. Тези символи
на примитивна писменост са изографисани върху една кръгла и две правоъгълни плочи. Учените са категорични, че не става въпрос за издълбани знаци, които са служели за красота, а наистина за някаква форма на писменост. Най-дългата от тях е 6,35 см, не си представяйте нещо гигантско. Археолозите датират находките на 5500 година пр.Хр. Направен е също въглероден анализ на други елементи около мястото, на което са открити артефактите. Той показал, че откритието е поне на 6000 години (т.е. минимум 4000-та година пр. Хр.). Каменните части не могат да бъдат датирани с химични или физични методи, затова учените взели проби около самите плочи. С други думи има доказателство, че неизвестната балканска цивилизация има писменост поне 500 години преди шумерите, нарекли я Дунавска про-тописменост. Поддръжниците на традиционната теория за възникването на човешката писменост веднага излезли със становището, че станала някаква грешка. Обяснили, че въпросните плочки може би са донесени от Месопотамия на територията на днешна Румъния при търговки отношения.
Теорията им обаче била разбита тотално след направено през 1969 г. откритие в България - Плочката от Градешница. При разкопки близо до Враца в руините на древно жилище известният археолог Богдан Николов открива странен предмет с мистериозни символи, които не могъл да разчете. От едната страната има издълбани знаци, организирани в четири реда, а от другата - изображение, за което се предполага, че е човек в молитвена поза. Около него има още няколко символа, които са като орнаменти. Отделно от двете страни има пробити дупчици, чийто смисъл до ден-днешен е повод за дебати.
Плочката от ГраДешница.
„Значимостта на откритието е огромна, до ден-днешен това си остава най-ранната ност в света“, споделя археологът Георги