Дали наистина богочовекът Орфей е бил погребан някога в Татул, или са просто легенди никой не може да ви каже. Древногръцката митология определя Орфей като легендарен тракийски певец и музикант. Като син на Аполон той е бил полубог и е бил един от аргонавтите, които са търсили златното руно.
Друга мистериозна новина от последните години разбуни духовете и върна божественото в Татул. Източници съобщават, че на гроба на Орфей поникнала лоза от тракийския сорт зела, за която се смята, че е изчезнала преди векове. Интересен факт е, че в радиус от десетки километри не се отглеждат изобщо лози.
Едно е сигурно - Перперикон и Татул са били свързани в древността. През долината на река Арда може да се стигне пеша за 3 - 4 часа от едното място до другото. Хубавото е, че разкопките на тези две места не спират и, кой знае, скоро можем да станем свидетели на нещо голямо. Само времето ще покаже.
Сега обаче се насочваме към един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси в Родопите - Харман кая.
Харман кая — най-древната астрономическа обсерватория
Много хора са чували и посещавали Татул, и Перпери-кон, но тези които са ходили и до Харман кая, знаят, че е не по-малко интересно. Този скален комплекс не е толкова известен поради две причини - липса на проучвания и, разбира се, реклама. Разположен близо до село Биволяне в Родопите, това скално светилище все още чака да бъде разгадано.
Още от откриването си през 50-те години на миналия век Харман кая крие огромен потенциал. В превод означава „равна скала“. Според откривателя си в подножието му е съществувало голямо тракийско селище от ранга на Перперикон. Открити са улици, останки от жилищни помещения и площади навсякъде около светилището.
Харман кая представлява система от две изкуствено подравнени скални площадки с диаметър 15 и 10 метра. Първата площадка е леко наклонена на север и в нея са изсечени 6 полукръга с различно разстояние помежду им.
Втората площадка пък е с лек наклон на юг и там има 11 полукръга. И двете площадки са пресечени от врязани в скалата линии. Интересното е, че и при двете места има издълбани тронове, които са обърнати на изток-североизток. Светилището е изградено около малка естествена пещера, а от трите други страни има отвесна скала с височина от 50 до 80 метра. На самите площадки се излизало през процеп в скалите, който е бил доработен за вход и се затварял с врата, прагът на която все още личи.
Преди години с тежката задача да проучат за какво е служил Харман кая се захващат д-р Алексей Стоев и проф. Валерия Фол, която е виден траколог. След дълго изследване те доказват, че става въпрос за древна ме-га-обсерватория за наблюдение на Слънцето, измерване на годишния цикъл и определяне на зимното и лятното слънцестоене. Вероятно в древното минало е служил и за ритуални действия, свързани с плодородието.
Познайте какво са открили археолозите в близост до светилището? Трапецовидни скални ниши, разбира се -цели 13 броя!
Ако някога Харман кая бъде разкрито напълно, сигурно ще можем да надникнем в това колко важна е била астрономията за древните хора. Дали религията им е била свързана с небесните тела и затова са ги изучавали толкова усилено?
На базата на намерени находки в района учените предполагат, че Харман кая е било активно по същото време, по което и Татул, т.е. преди около 6000 години. Определено двете светилища, заедно с Перперикон, са били свързани. Дали обаче може да се разглеждат като едно цяло?
Със сигурност между тях е имало някаква връзка и учените търсят доказателства, че могат да се разглеждат като един взаимнодопълващ се култов комплекс. Харман кая може да се определи като древната обсерватория на Родопите.
Вече сме към края на темата с древните светилища и искам заедно малко да поразсъждаваме. Открити са безспорни доказателства, че всички места, за които говорихме до момента, са били ползвани от около IV хилядолетие пр. Хр. След това имаме пауза от 1000 години, през която по неясни причини по българските земи няма данни за селищен живот. Впоследствие траките се появяват на картата и започват да се считат за първите племена, населявали земите ни. Те наследяват тези мегалитни структури и светилища и започват да ги използват. Някои са били доизграждани, някои не, но общото понятие, с което си служим днес, е „тракийски светилища“. Оказва се обаче, че не те са ги построили, а просто са ги ползвали „без наем“. Дали наистина е така?
В подкрепа на гореспоменатата теза идва фактът, че траките се считат за безписмен народ и тази догма обитава съзнанието на родните учени, след което се придава към нас чрез учебници, книги и публикации. Темата дали траките са безписмен народ, или не все още се оспорва и няма да навлизаме в нея. Моята идея е друга, ако траките се считат за наследници на тези по-древни цивилизации, то би следвало да са по-развити. Оказва се точно обратното. Преди тях са имали форма на писменост, която е по-стара от египетските йероглифи и писмеността от Месопотамия. Аз се питам как е възможно? Дали по-древните не са получавали някаква помощ, за която не се знае? Археолозите наблюдават един бум в културата им, като споменът за първоизточника избледнява с всяко поколение. Спомнете си за статуетката от Долнослав (изчезналата цивилизация) и фигурите от Винча (Сърбия). Всички те свидетелстват за раса, различна от човешката. Сега ще ви разкажа за две находки в Родопите, които до ден-дне-шен предизвиква смут - извънземни черепи.