Няколко дни след находката при Ценко идва и авторът на книгата - „Извънземни в Родопите“ Валентин Хаджи-митов. Двамата ходят няколко пъти до мястото и откриват странни парчета метал, като че ли обгорени при висока температура. Макар и според двамата мястото да е крайно неподходящо за кацане на НЛО, те нямат друго обяснение за късчетата метал, които намират.
Дотук добре. Имаме два черепа, намерени през 2 години, които видимо нямат нищо общо с нашата планета. За мнение е попитан и ст. н. с. д-р Цено Петров, завеждащ отдел „Гръбначни животни“ в Природонаучен музей в Пловдив. Ето докладът му1:
Внимателният оглед на находката предоставя информация за следното:
1. Създава се трайна представа, че това е череп. Основание за това дава „мозъчната“ овална кухина и двата кондилуса в основата му. Единият от тях е добре запазен, а другият е ясно очертан.
2. Черепът не е палеонтологична находка. Той е престоял на открито повече от една година.
3. Черепът е изграден от материя, която много наподобява костно вещество.
4. Черепът не е принадлежал към нито един от представителите на гръбначните животни на Земята.
Разбира се, тезата за извънземния произход на черепите среща сериозна съпротива от други учени, които твърдят, не те са части от главите на говеда. Просто били докарани по местата им от диви животни. В това твърдение има резон, но Валентин Хаджимитов разказва, че има съществени разлики в костната структура. Лабораториите не са могли да заснемат и ДНК-верига-та, нито дори част от нея.
Темата с възрастта на черепа също е засегната в книгата му. Там мненията варират от 30 000 години до само 5000 години. Естествено научни доказателства няма и въглеродният анализ не е възможен, защото в България няма такава лаборатория.
В началото на книгата ви разказах как доктор Ернст Мул-дашев възстановява лицето на човек само като разполага с очите му. Сигурно се питате дали не е възможно това да се направи и от череп. Художникът Велизар Димов прави такава възстановка на лицевата част, получена по метода на психометрията. Можете да я видите вдясно.
Сега отново искам да ви изкажа своето лично мнение по темата. Да, странно е как два идентични черепа излизат на бял свят в Родопите и как са намерени през такъв малък интервал от време. Повечето здравомис-лещи хора биха си задали въпроса: „Щом има такова съмнение относно произхода на черепите, защо не са изпратени в чужди лаборатории, защо световните медии мълчат по случая, как това не е сензация.“ Тук има два възможни отговора. Единият е, че черепите наистина са част от по-голяма черепна структура на някое животно (говедо). Другият отговор е, че учените много
умело са успели да потулят случая. Какъвто и да е отговорът, това си остава една мистерия и до днес има различни мнения по въпроса.
Аз съм здравомислещ човек и според мен, най-малкото черепът трябваше да е дълбоко заровен някъде, а не просто подритван. Както и да е, аз никога не съм си задавал въпросите „Сами ли сме?“, „Съществуват ли други цивилизации?“. Сигурен съм, че това е така. Просто няма начин да сме единствените късметлии в тази безкрайна Вселена. Въпросът е дали тези други цивилизации са посещавали Родопите и са помагали на хората, които са по-древни от траките?
Независимо дали черепите са на извънземно, или не истинският въпрос тук е доколко човечеството е готово за подобно откритие. Доколко сме готови, ако някой представи неоспорими доказателства, че сме получавали помощ в древността от други разумни същества? Ако използваме историята с въпросните черепи, отговорът е: не сме готови!
Село Лисиците — откъснато, но близо до цивилизацията
„Мостът на времето“ - това е единственият начин да се достигне до село Лисиците. Всъщност не си представяйте някое голямо бетонно съоръжение, оставено ни от времето на социализма. Става въпрос за най-дългия въжен мост в България - цели 260 метра.
Самото село Лисиците се намира на брега на язовир Студен кладенец на около 10 километра от град Кърджали. Казвам около, защото път дотам няма, поне не както си представяме днес - асфалтов път. Или минавате през моста, или с лодка. Това е. От едната страна е цивилизацията, а от друга безвремието. В миналото нещата са били по-прости, нямало е коли, нито интернет. Като изключим покритието на мобилните оператори, тези две неща липсват и до днес. Сега си казвате „Добре де, поне ток трябва да има“, да, има, но за вода хората трябва да ходят до близките чешми и кладенци.