Самото светилище представлява каменна образува отвор. Ритуалът започва местността Болният се
кото ръста отвора по-силно
Скрибина качва по си. След между камъните, е притиснат от
още под напътствията стълба с червен това трябва да който сочи
арка, която с пристигането на баба
в Хава.
кол-
конец, дълъг се промуши на изток.
скалата, толкова по-добре за промушването болният тряб-
през Колкото
търсещия изцеление. След ва да завърже стара дреха на някой дъб около светилището и да хвърли монета. се оставя там,
Така се символизира, че болестта а човекът се връща здрав вкъщи. Забра-
нено е да се взимат оставените дрехи, защото се вярва, че този, който понечи да го направи, бива сполетян от болестта на оставилия ги.
Съществува и легенда, че скалата е под покровителството на човекзмия (рептил)2, който се появява при всеки един ритуал под различна форма. Той не стряска посетителите, а просто стои мирно и кротко, наблюдавайки „процедурата“. Може да е човек, змия или друго животно. Доста хора твърдят, че са го виждали в местността по време на ритуалите.
Интересен факт представлява и образувание във формата на ръка на една от скалите. Ясно си личат 5 пръста, върху които не расте мъх и скалата е малко по-бледа. В средата, където е дланта, е имало надпис на арабски. В момента той не може да бъде разчетен поради силната ерозия.
Учените обясняват големия брой излекувани със силната енергия в областта на главния отвор на камъка. Не могат да дадат категоричен отговор какво я поражда, но очевидно има нещо под него, което я излъчва.
В този район на Родопите има още няколко светилища, които могат да се посетят. Общото между тях е, че са направени на високи места, за да може да има визуална връзка между тях. Самото светилище Скриви на има видима връзка с друг тракийски мегалитен комплекс - „Градището“, близо до Долно Дряново.
Църквата в село Добърско — Христос в космическа ракета?
Църквата, носеща името „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, е може би най-интересният късно средновековен храм по нашите земи. Близо до Разлог и Банско се намира китното селце Добърско, което е съхранило необикновената магия на миналото. По пътя до селото се разкриват невероятни гледки към трите могъщи планини - Рила, Пирин и Родопите. Селото обаче попада във фокус и е известно по целия свят със своя загадъчен храм, чиито мистерии все още остават неразгадани.
Каменната църква е построена през 1614 г., но една мраморна плоча пред олтара разказва друга история. На нея е изсечен двуглав орел с корона (символ на Цариградската Вселенска патриаршия), който изтъква единството между държава и църква. На плочата ясно личи годината 1122, което свидетелства, че построяването на храма може да е през 1122 г. или близо 500 години по-рано от предполаганото. Естествено, има теория, че плочата е докарана и вградена по-късно, но отново доказателства липсват. Каква е истината, не се знае, защото архивът е изчезнал. В архитектурен план църквата наподобява храмове, строени през Първото българско царство в периода IX - XI век. Това подкрепя мнението, че „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1122 г. Отделно първият запазен писмен документ, касаещ църквата, в момента се пази в Рилския манастир и представлява царска грамота на Иван Шишман от 1378 г. Според различни предания, той се е венчал именно в този храм. Това е и поредното доказателство, че „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е значително по-стара от предполагаемото.
Старите й стенописи обаче крият много несъответствия - християнски символи в разрез с канона, множество женски образи, свастика на една от външните стени и... Христос, изобразен в капсула, наподобяваща космически кораб. На външен вид също не прилича на традиционните християнски храмове - няма купол, нито камбанария. Отделно половината от самата сграда е вкопана в земята. Това е и единствената църква у нас, която носи името на двамата светци едновременно. Има храмове наречени само „Теодор Тирон“ или само „Теодор Стратилат“. Двамата на едно място се срещат само тук.
Аз лично съм посещавал църквата и да ви кажа честно външните белези не ме изумиха толкова, колкото това, което видях вътре. Стенописи толкова свежи, все едно са рисувани преди няколко години, не няколко века. Най-интересното е, че те никога не са били реставрирани, а само почиствани от саждите. Как е възможно това? Разказаха ни, че вътре в помещението има неподозирана вентилационна система, която не позволявала големи температурни амплитуди, но същевременно въздухът постоянно бил в движение. Отделно там присъстват изображения на над 30 светици, при положение че в повечето църкви от този тип има около 10-на. Екскур-зоводката разказва, че може би зографът е била жена, а самата църква е изографисана малко след построяването и. В църквата като цяло има повече от 460 изображения, които малко или много се отдалечават от приетите норми. Примерно Св. Георги и Св. Димитър са изобразени в цял ръст, а не на кон. В повечето църкви тези светцивоини се срещат с копия в ръка и в битка яхнали своите коне. За първи път тук братята Кирил и Методий са изографисани като светци. Това е само част от вътрешните белези, които правят тази малка църква в Добърско толкова необикновена.