Естествено, както при всеки един обект без обяснение, има и легенди, които да дадат някаква утеха на хорското любопитство. Местното население вярва, че нощем от долмените излиза тайнствено огнено същество, което обикаля близките села. Затова много хора се страхуват от тези обработени камъни и странят от тях. Това обаче важи само за една част от хората в този край. Иманяри продължават да опустошават това богатство в търсене на съкровища. Отделно туристи се отнасят с престъпна небрежност и скоро можем да изгубим тези феномени, които са изкарали хиляди години, за да ги видим.
Гробницата Мезек — нулево магнитно поле
Повечето хора са чували за Долината на тракийските царе, където са открити над 1000 могилни некропола, дело на този древен народ. Наименованието е заимствано от Долината на египетските фараони, но вместо фараони имаме погребани тракийски царе и видни представители на аристокрацията по онова време. Несъмнено шедьовърът на тракийското строителство е Казанлъшката гробница, но на малко над 100 км от нея се намира един далеч по-мистериозен и интересен обект -Мезешката гробница. Освен че може да се похвали като
най-дългата такава, тя крие още една голяма тайна,
която учените още не могат да разгадаят. Точно под
купола на гробницата, където е било полагано тялото
на мъртвия има нулево магнитно поле. Как древните строители са постигнали това или е природен феномен? Все още никой не се наема със задачата да каже.
Отговор на основния въпрос на историците: „Кой е бил погребан вътре?“ също липсва. По вида и размера й археолозите смятат, че е била гробница на богато тракийско семейство, което е било в най-близко обкръжение на царя. Те още смятат, че гробницата е действала около 70 години, като там са извършени не 1, а между 4 и 6 погребения.
Историята с откриването на самата гробница също е не по-малко интересна. Легендите разказват за местен иманяр на име Ангел Чобана, който редовно прекопавал околията за скрити съкровища. Един ден през 1903 г. съдбата му се усмихнала и той намира бронзова скулптура на глиган в цял ръст. Още при разкриването той решил,
че е пълен със злато и скъпоценности заради теглото му, което по-късно става ясно, че е 177 кг. За да се убеди, че вътре има нещо, той отчупил три от краката му. От злато обаче нямало и следа. Фигурата била куха. В разочарованието си той заровил две от крачетата и занесъл трето в Пловдив. По това време село Мезек е било още под османско владичество и той трябвало да премине границата, за да стигне града под тепетата. Целта на пътуването било да установи дали глиганът има изобщо някаква историческа стойност. Оттам обаче конфискували крачето и не му дали отговор. Един ден Ангел решил да покаже находката на турски офицер и така бързо, бързо глиганът бил изнесен за Истанбул. Местните власти убедили иманяра да им продаде другите два крака, които бил скрил срещу скромна сума пари. Години по-късно българските власти се съгласили да предадат и четвъртия крак на турците. Типично в наш стил. В замяна получили отливка на оригиналния глиган. Истинският глиган, заедно с всички крачета, е положен в музея на археологията в Истанбул.
Станало ясно, че в района има нещо и в следващите години цялата местност била надупчена от иманярски набези. През 1931 г. местни овчари попадат на входа на гробницата след като разбрали, че е добре скрита с клони. Докато обаче археолозите стигнат до гробницата, тя била разграбена, а малкото останали артефакти били повредени или преместени. Намерени били само кости на кон и скелети на хора. Затова иманярството е един от най-големите проблеми при проучванията на древното ни минало.
След откриването и проучването на Мезешката гробница археолозите излизат със становището, че това е най-дългата Тракийска гробница в България със своите 30 метра. Датирана е от VI в. пр. Хр. и е запазена напълно в автентичния си вид. Съставена е от коридор, две преддверия и кръгла погребална зала с конусовиден купол. Учените отбелязват завидното майсторство в нареждането на каменните блокове. Те не са слепени с хоросан или друг материал, а са позиционирани перфектно един върху друг. Траките са я построили на равно място, след което са я зарили с 100 000 тона земна маса. Така се е образувала могила с 90 м. диаметър и 15 м. височина. Колко време им е отнело можем само да предполагаме.
Интересното при тази гробница е, че въздухът в нея е винаги свеж, а температурата е постоянна - около 18-19 градуса, което води до мисълта, че има някаква вентилация. Друг интересен факт, свързан с това място, е, че точно под купола на гробницата, там, където било полагано тялото, има нулево магнитно поле. Компасът започва да губи посока и стрелките играят, неспособни да покажат различните земни посоки. Дали траките са използвали специална техника, за да постигнат този ефект, или са знаели, че в тази точка има така наречените магнитни аномалии?